Паметникът на поета Никола Вапцаров бе върнат в градинката зад Националната художествена галерия, след като по време на правителството на ГЕРБ по разпореждане на тогавашния министър на културата Вежди Рашидов прекара 2 години в „заточение“ в двора на Музея на социалистическото изкуство в столицата.
Реабилитацията на творбата на известния български скулптор Николай Шмиргела, обявена за „тоталитарна“, е по инициатива на народните представители от Коалиция за България и с подкрепата на председателя на БСП Сергей Станишев, но с желание казусът да бъде разрешен Факти.бг пледира със своя статия още преди повече от година.
Събитието с преместването на паметника дава начало и на честванията по случай 105-годишнината от рождението на Вапцаров. Идеята на социалистите е мястото да се превърне в културно средище и там млади поети и любители на поезията да четат своите стихове и да обсъждат теми, свързани с литературата.
На церемонията по повторното откриване но монумента днес присъстваха председателят на Народното събрание Михаил Миков, зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов, министърът на културата д-р Петър Стоянович, кандидатът за евродепутат на левицата Достена Лаверн, народни представители от Коалиция за България, поетът и драматург Петър Ананиев, както и много поети, писатели и хора на изкуството.
Когато Достена Лаверн е била програмен директор на фестивал в Словакия, там е организирано представяне на поезията на Вапцаров и документален филм за него, представен от Мая Вапцарова, припомниха от пресцентъра на БСП. „Връщането на паметника символизира връщането на левите интелектуалци на обществената сцена като хора с хуманни идеали, насочени към бъдещето. При надигане на фашистка вълна в Европа особено важно е съхраняването на историческата памет за поетите антифашисти в цяла Европа, между които Вапцаров, Лорка, Янис Рицос и др.”, каза Лаверн.
През 1942 г. Никола Вапцаров е осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата. Разстрелян e на гарнизонното стрелбище в София заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов. Единствената му стихосбирка, издадена приживе, е „Моторни песни“ (1940 г.).
Вапцаров е удостоен посмъртно със Световната награда за мир – избран измежду десетки предложения от десетки страни. Французинът Луи Арагон, който го предлага за нея, пише в мотивите си, че му я присъжда с гордост. Наградата е връчена на 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира на майка му Елена Вапцарова. Поезията на Вапцаров е преведена на 52 езика, между които - всички европейски, японски и китайски.