72 години от разстрела на Никола Вапцаров

Днес се навършват 72 години от разстрела на големия български поет и революционер Никола Вапцаров. Датата 23 юли бе почетена от Съюза на българските писатели с паметно утро пред бившето Гарнизонното стрелбище зад НДК в София, където е била изпълнена смъртната присъда над автора на „Моторни песни“.

Годишнината се отбелязва и с рецитал на поети пред паметника на Вапцаров, който преди месеци бе върнат в градинката зад Националната художествена галерия, след като при мандата на Вежди Рашидов в МК бе „заточен“ в Музея на социалистическото изкуство.

В родния град на поета - Банско, жители и гости се поклониха пред паметника му, а входът на къщата музей остава свободен през целия ден. Там ще бъде представен филмът на Костадин Бонев "Пет разказа за един разстрел".

Редица културни институции, училища, читалища и улици, които днес носят името на Никола Вапцаров, също организираха церемонии в негова памет.

В храма на село Бараково, където навремето Вапцаров се е венчал със съпругата си Бойка, беше отслужена заупокойна молитва.

Тъжната годишнина отбелязаха с митинг поклонение и пловдивските социалисти. Мемориалният комплекс в район Южен остана отрупан с цветя след минутата мълчание и почит към гения на бореца хуманист. В словото си пред множеството пловдивчани доц. Ангел Иванов припомни краткия му живот на работник, моряк, революционер, борец за социална справедливост и човешко щастие. Той сплете в един възел страданията, борбите и надеждите на българския народ с безсмъртната вяра в по-светлото бъдеще на хората, изтъкна председателят на БСП-Южен. Вапцаров, неговата поезия, делото му, борбата му, разстрелът му ще ни събират и обединяват в името и бъдещето на България, отбеляза той.

ххх

Никола Йонков Вапцаров е роден на 7 декември 1909 в Банско. Баща му е войвода на ВМРО, а майка му Елена Везева е учителка. Вапцаров учи в гимназията в Разлог, след това в Морското машинно училище във Варна, което впоследствие носи името му.

Приживе той със свои средства издава само една стихосбирка през 1940 г. - „Моторни песни" под името Никола Йонков. Творчеството му включва още пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса. Някои от тях са публикувани в периодичния печат. Най-много поетът е издаван след смъртта си.

През 1938 г. Вапцаров става член и активен деец на Македонския литературен кръжок в София.
През 1940, докато поетът събира из Пиринска Македония, в подкрепа на т. нар. Соболева акция, е заловен за това, след кето е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП. Организира снабдяването с оръжие, документи и квартири нелегалните, за което е арестуван през март 1942 г., а след което е осъден на смърт за терористична дейност.

Молбата на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но бива отклонена.

На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди за мир, които се присъждат на изтъкнати борци срещу войните по света. Самият Вапцаров е удостоен с тази награда посмъртно. На 3 декември 1953 г., по време на Втория конгрес на мира, почетният знак на наградата и грамотата са предадени на майка му Елена Вапцарова.