Много изобретения, появили се в Древен Рим, са оцелели през вековете и остават с нас. Инженери, архитекти и учени от онази епоха са създали основите, върху които стои съвременният свят. Живеем в отопляеми домове, гледаме спортни събития на стадиони и ходим на баня - всичко това идва от древността.
Предлагаме ви да се запознаете и други римски изобретения, без които не бихме могли да си представим живота си.
Римският бетон
Римският бетон, известен като opus caementicium, все още очарова учените. Пантеонът, Колизеумът, акведуктите и пристанищата, всички построени с римски бетон, съществуват от близо две хиляди години.
Основната тайна за здравината и издръжливостта на римския бетон се крие в неговия състав. Вместо портланд цимент, който се появява едва през 19 век, римляните използват смес от вар и вулканична пепел – пуцолан. Тази пепел реагира с вар и вода, образувайки специални съединения, които укрепват бетона с течение на времето. Освен това в сместа са въвеждани парчета негасена вар – т. нар. варови класти. Когато водата прониква в бетона, варта реагира, разтваря се и рекристализира, запълвайки микропукнатини. Това означава, че римският бетон е самовъзстановяващ се.
Това свойство е потвърдено от учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) през 2023 г. Те откриват, че когато смес от вар и пуцолан се нагрява, се образуват активни минерални включвания. Когато са изложени на влага, тези включвания образуват калциев карбонат, който възстановява структурата на бетона.
Римляните са използвали този вид бетон и в пристанищното строителство. Морски конструкции, изработени от бетон, който се е втвърдил директно под водата, са запазени в Остия, Байе и Неапол. Водата не е разрушила материала – всъщност, взаимодействайки с пуцолана, тя е причинила растежа на тоберморит. Този минерал се е образувал след втвърдяване и е укрепил бетона.
Най-известният пример е куполът на Пантеона в Рим. Той е построен през II век сл. Хр. и остава най-големият купол от неармиран бетон в света – с диаметър 43 метра. За да намалят теглото на конструкцията, римляните са променяли състава на сместа: колкото по-високо се е издигал куполът, толкова по-малко камък е съдържал и толкова повече е била лека вулканична пепел.
След падането на Римската империя технологията е била загубена. Средновековните майстори са строили с камък и тухли, а тайната на състава на базата на пуцолан е останала в ръкописи, които не са оцелели. Едва през последните десетилетия учените преоткриват формулата за римски бетон.
Римските пътища
Римляните са създали най-модерната транспортна система на древния свят. Техните пътища са обхващали територията от Британия до Сирия, с над 80 000 км, павирани с камък.
Строителството е започнало с внимателна подготовка. Първо, теренът е бил изравнен, изкопан е бил изкоп и са били положени няколко слоя основа. Долният слой (statumen) се е състоял от големи камъни, средният слой (rudus) - pavimentum (основата) е бил направен от плътно прилепнали базалтови или варовикови плочи. Тази структура е осигурявала издръжливост, дренаж и носеща способност. Много участъци от тези пътища все още са оцелели.
Инженерите са обмислили всичко, дори наклона за оттичане на водата. По краищата на пътя са били изградени каменни канавки и дренажни канали, а в градовете - шахти и дренажи. Същите принципи се използват при изграждането на съвременни магистрали: многослойна основа и система за отводняване на дъждовни води.
Един от символите на римската изобретателност е бил Апиевият път (Via Appia), построен през 312 г. пр.н.е. Той е свързвал Рим с пристанището Бриндизи и е имал идеално право пътно платно с дължина над 500 км. Пътната настилка се е оказала толкова издръжлива, че участъци от този път все още се използват днес.
На всеки етап от пътуването са стояли милиарии - каменни стълбове, указващи разстоянието до Рим. Оттук произлиза изразът „всички пътища водят до Рим“. Тези стълбове стават прототип на съвременните километрични маркери.
Римското право
Римляните създават правна система, която става основа за повечето съвременни закони. Тя дава началото на понятия, без които е невъзможно да си представим съвременна държава: договор, собственост, отговорност, наследство и задължение.
Произходът на римското право датира от 5 век пр.н.е., когато е публикуван Законът на дванадесетте таблици - първият писмен сборник с правила за всички граждани. Той е бил изложен във Форума, за да може всеки да знае своите права и отговорности. Този документ установява основния принцип: законът стои над индивида, а не обратното.
По-късно се появява разделение между публично право (jus publicum, държавата и гражданинът) и частно право (jus privatum, отношения между индивидите). Тези категории са оцелели и до днес. Например, Гражданският кодекс на всяка държава е пряк наследник на римското частно право.
В Римската империя се появява и научна юридическа школа. Римските философи са писали трактати, систематизирали закони и коментирали съдебни дела. Техните трудове са включени в Юстинианския кодекс, съставен през VI век сл. Хр. във Византия. Тази колекция се превръща в основа за бъдещите европейски правни системи.
По време на Ренесанса Юстиниановият кодекс е преоткрит в италианските университети и след това се разпространява в цяла Европа. Френският Наполеонов граждански кодекс и предреволюционното немско и руско право произлизат от римските принципи. Дори съвременните юристи преподават формулата Pacta sunt servanda („Договорите трябва да се спазват“) като един от основните си принципи.
Обществени бани и тоалетни
Римляните са създатели на хигиената част от градската култура. Обществените бани (терми) и тоалетните се превръщат в символ на цивилизования живот и важна част от ежедневието.
Първите терми се появяват през 3 век пр.н.е., а до 1 век сл.н.е. те се превръщат в грандиозни комплекси с мраморни зали, басейни, градини и библиотеки. Най-известни са Термите на Каракала и Термите на Диоклециан в Рим. Термите включват три основни помещения: фригидариум - помещение със студена вода, тепидариум - с топла вода и калдариум - с гореща вода и пара. Под подовете се е намирала хипокауст система - кухини, през които е циркулирал горещ въздух от пещите. Този принцип се превръща в прототип на съвременните подови отоплителни системи и централно отопление.
Наред с баните, римляните създават обществени тоалетни, предназначени за десетки хора. Те са имали каменни седалки с отвори и система за непрекъснато течаща вода, позволяваща отпадъците да се изхвърлят директно в канализацията. Интересното е, че в тоалетните са се използвали общи гъби на пръчки (терсории), изплаквани под течаща вода. Това изглежда странно за съвременните очи, но за времето си е било усъвършенствано санитарно решение.
Римската санитарна инфраструктура е била с 1 500 години пред Европа. Едва през 19 век градовете отново постигат това ниво на хигиена и водоснабдяване.
Термополиум - първата закусвалня с древен фастфууд
В големите градове на Римската империя термополиумите – древните еквиваленти на съвременните кафенета и заведения за хранене – са били разположени на почти всяка улица. Термополиумите са били отворени магазини с лице към улицата. На фасадата е имало каменен тезгях с вградени глинени съдове, където са се съхранявали ястия, вино, маслини, зърнени храни и сосове. Храната се е затопляла на въглища. Обядът е можел да се яде на място или да се вземе за вкъщи.
Менюто е включвало задушено месо, колбаси, леща, боб, хляб със зехтин, сирене, риба и дори охлюви. Най-популярната напитка е било виното, разредено с вода и подправки.
Най-известният термополиум е открит в Помпей през 2019 г. Стенописите му изобразяват патици, пилета, риби и кучета на каишка – вид реклама. Археолозите са открили останки от свинско месо, патици, боб и подправено вино в глинени съдове.
Думата термополиум буквално означава „място, където се продава топла храна“. В Рим са съществували и други видове заведения: popini (кръчми), caupone (ханове с кухня) и tabernae – нещо средно между магазин и павилион, където може да се купи хляб или вино.
Източник: rbclifemedia.ru