Писателят Николай Милчев изрази скептично и иронично отношение към идеята да се снимат игрални филми за живота на Лили Иванова и Христо Стоичков, при това, докато те все още са живи и здрави, а Лили Иванова дори продължава да ходи по турнета и да изнася концерти. Повод за коментара му са започналите публични кастинги за изпълнители на главните роли. Toва е процес, който е превърнат в самостоятелно шоу, отбелязва писателят визирайки шоуто "Да изиграеш Стоичков".
По думите на Николай Милчев подобни проекти са "много тънък лед и софийска поледица“, особено когато става дума за живи хора, превърнати в национални символи. Той подчертава, че уважава дълбоко и двамата, но вижда в тези филми нещо тревожно.
"Има нещо шизофренично да седнеш в киносалон и да гледаш игрален филм за собствения си живот“, пише Милчев в социалните мрежи. Авторът си представя абсурдната и в същото време стряскаща ситуация, в която Лили Иванова и Христо Стоичков гледат филм за самите себе си.
"Ами ако не си харесат живота, показан във филма? Ако им се прииска да са облени от още повече светлина?“
Според Милчев подобни проекти са част от по-широк процес на митологизиране и сакрализиране на известните личности. Той прави паралел с времето на социализма, когато приживе бяха издигани паметници на партийни лидери.
"Като видях паметника, си помислих: "Е, много е пресолена манджата, голямо е подмазвачеството“, спомня си той за реакцията си при откриването на паметник на Тодор Живков.
Днес, отбелязва писателят, паметниците са заменени от кастинги и филмови продукции, които изпълняват сходна функция, а именно- официално утвърждаване на култа към личността, но в нова, медийна форма.
Особено трудно за него е да си представи актьорска интерпретация на Лили Иванова. Коментарът му за евентуалното участие на Мария Бакалова носи едновременно ирония и културна носталгия: "Наше момиче, холивудска актриса, пее по стихове на Павел Матев“, отбелязва Милчев.
Той признава, че възприема и двамата герои преди всичко чрез техния талант, а не чрез публичните им изяви.
"Лили Иванова искам само да я слушам, като пее. Проговори ли, не се обърквам. Христо Стоичков искам да го гледам как тича и вкарва голове. Но проговори ли, пак се обърквам.“
В този контекст писателят споменава и рекламните участия на футболиста, които според него допълнително размиват образа на спортната легенда.
За контрапункт Николай Милчев дава примера с филма на Емир Кустурица за Диего Марадона. Това е лента, която не просто разказва живота на футболиста, а търси неговата тайна, магия, падение и величие.
В заключение авторът напомня, че единствено времето има правото да подрежда хората по местата им. "В крайна сметка единствено времето поставя хората на техните места – и тук, на земята, и някъде там, където се надяваме да има други светове.“