Ново химично изследване разкрива първите преки доказателства, че в римската епоха човешки изпражнения са били използвани с лечебна цел. Тъмнокафяви люспи, открити в запечатано стъклено шишенце на около 1900 години, показват, че фекалната материя е била смесвана с мащерка – вероятно с цел да се прикрие миризмата – и е използвана за лечение на възпаления или инфекции.
Откритието е направено в складовите помещения на музея в Бергама от археолога Дженкер Атила от Университета „Сивас Джумхуриет“ в Турция. По думите му следи от остатъци са били установени в общо седем стъклени съда, но само един от тях е дал категорични резултати. Анализът е публикуван на 19 януари в научното списание Journal of Archaeological Science: Reports.
Изследваният съд е т.нар. унгвентарий – малко стъклено шишенце, използвано в античността за съхранение на парфюми, масла или лекарства. То е било херметически затворено с глина и е открито в гробница в древния град Пергамон, в днешна Западна Турция. При отварянето му не е имало неприятна миризма, но остатъците вътре дълго време са оставали незабелязани.
Екипът използва газова хроматография в съчетание с масспектрометрия, за да идентифицира органичните съединения в тъмнокафявия остатък. Сред откритите вещества са копрастанол и 24-етилкопрастанол – съединения, характерни за храносмилателната система на организми, които метаболизират холестерол. Съотношението между двата биомаркера сочи, че най-вероятно става дума за човешки изпражнения.
Допълнително в пробата е установен карвакрол – ароматно органично съединение, съдържащо се в етеричните масла на някои билки, включително мащерката. Според изследователите тази комбинация съвпада с описанията на лечебни рецепти в античните медицински текстове.
„Разпознахме това веднага като медикамент, описван от прочутия римски лекар Гален“, посочва Атила. През II и III век Пергамон е един от водещите центрове на римската медицина, а трудовете на Гален доминират западната медицинска мисъл в продължение на векове.
Според античните източници, включително самия Гален, в римската медицина са били разпространени различни средства на основата на фекална материя, използвани срещу възпаления, инфекции и дори репродуктивни проблеми. За да направят подобни лекарства по-приемливи за пациентите, лекарите често препоръчвали добавянето на ароматни билки, вино или оцет.
Изследването предоставя първото пряко химично доказателство, че подобни практики не са били само теоретично описани в текстовете, а реално прилагани в медицинската практика на гръко-римската античност.