Много жени и мъже достигат момент в живота си, когато чувстват, че са заседнали - обременени от дългове, задължения и рутина. За Су Бар, на 60 години, този момент дойде, когато синът ѝ, който тя е отгледала сама в Ню Джърси в продължение на почти 20 години, се премести в Орландо. „Нещо се промени в мен,“ признава Су в първо лице в есето си за Business Insider, пише People.
„Прекарвах години, насърчавайки сина си да живее живота, който иска. Изведнъж осъзнах, че трябва да направя същото и за себе си.“
Бар осъзнава, че натрупаните дългове - голяма част от тях свързани с дома ѝ - ѝ пречат да следва мечтата си за пътувания. „Всеки път, когато имах малко излишни пари, те никога не стигаха, за да направят реална промяна. Чувствах се сякаш играя играта ‘удари мишката’,“ споделя тя.
След няколко пропуснати възможности за пътуване и разочароващи обстоятелства - като когато трябва да похарчи спестяванията си за ремонт на отоплителната система вместо за пътуване до Коста Рика - Су намира яснота. „Тогава осъзнах, че е време да продам къщата,“ казва тя.
Без да знае какво следва, тя се вдъхновява от приятел, работещ като сомелиер на круизни кораби, и започва да търси подобни възможности. Алгоритъмът на интернет ѝ показва обяви за позиции „Главен фотограф“ на круизни линии - роли, които ѝ обещават да пътува по целия свят.
„Бях назначена като главен фотограф на луксозна круизна линия, което ме отведе на няколко континента,“ разказва Бар. За да се квалифицира, тя преминава през обстойни медицински прегледи и функционални тестове, които при възрастта ѝ били доста предизвикателни.
В рамките на шест месеца тя е посетила три континента, здравето ѝ се подобрява, а усмивката ѝ се връща за първи път от години. „Финансовите ми отговорности се почувстваха по-леки, а искрата, която ми липсваше, се върна,“ пише Бар.
Животът на кораба обаче не е без предизвикателства - дълги работни часове, стриктни срокове и минималистични условия за екипажа. „Душ, който задейства пожарната аларма, може да събуди цялото корабно отделение и да предизвика часове шум и напрежение,“ описва тя.
Въпреки трудностите, Су не съжалява за решението си. „Оставих всичко, което ме задържаше,“ пише тя. „Получих свобода - свобода да създавам, да пътувам и да се усмихвам отново, а камерата ми се превърна в билет към новата ми глава.“
За онези, които обмислят живот на круизен кораб, Бар дава съвет: „Трудът е строг и структуриран, но ако търсите финансова стабилност, можете да живеете минималистично и да се освободите от контрола, това може да бъде нов старт за живота ви.“