Лазаровден е сред най-красивите и обичани пролетни празници в България. В православния календар той е посветен на Свети Лазар, а в народните вярвания символизира новото начало, плодородието и любовта. Празникът се отбелязва винаги в събота - осем дни преди Великден, предава Lifestyle.bg.
По традиция на този ден се късат върбови клонки, които на следващия ден - Цветница, се използват за украса на домовете и се вярва, че носят здраве. Най-характерният обичай е лазаруването - ритуал, при който момичета в народни носии обикалят къщите, пеят песни и отправят благословии за здраве и берекет.
Този обичай има и дълбок символичен смисъл - той бележи прехода от детството към моминството и заема важно място в живота на всяка девойка. И до днес традицията се съхранява в редица български села.
В село Столетово, разположено между Стара планина и Средна гора, празникът се отбелязва с голямо участие на местните. Момичета от различни възрасти обличат носии и обикалят домовете, като чрез песни и танци благославят стопаните и символично „събуждат“ природата. Домакините ги посрещат с дарове като яйца, орехи, брашно и пари.
Подобна атмосфера се усеща и в архитектурния резерват Боженци, където Лазаровден е част от културния календар. Там обичаят събира както местни жители, така и гости, привлечени от автентичния дух на възрожденското селище.
В Жеравна празникът се пази в особено автентичен вид. Лазарките, облечени в традиционни носии, обикалят къщите и изпълняват песни, насочени към всеки член на семейството. Част от обредите включват и „кумичене“ - ритуал, при който момичетата пускат венци по вода, а тази, чийто венец изплува първи, се смята за бъдеща невеста.
В родопското село Широка лъка традициите също се пазят, макар и в по-скромен мащаб. Чрез училищни инициативи и участия на млади изпълнители местната общност продължава да съхранява и предава фолклорното наследство.
Лазаровден остава жив символ на българските традиции, който и днес свързва поколенията и носи усещане за пролетно обновление.