Лазаровден е сред най-красивите и обичани пролетни празници в България. В православния календар той е посветен на Свети Лазар, а в народните вярвания символизира новото начало, плодородието и любовта. Празникът се отбелязва винаги в събота - осем дни преди Великден, предава Lifestyle.bg.
По традиция на този ден се късат върбови клонки, които на следващия ден - Цветница, се използват за украса на домовете и се вярва, че носят здраве. Най-характерният обичай е лазаруването - ритуал, при който момичета в народни носии обикалят къщите, пеят песни и отправят благословии за здраве и берекет.
Този обичай има и дълбок символичен смисъл - той бележи прехода от детството към моминството и заема важно място в живота на всяка девойка. И до днес традицията се съхранява в редица български села.
В село Столетово, разположено между Стара планина и Средна гора, празникът се отбелязва с голямо участие на местните. Момичета от различни възрасти обличат носии и обикалят домовете, като чрез песни и танци благославят стопаните и символично „събуждат“ природата. Домакините ги посрещат с дарове като яйца, орехи, брашно и пари.
Подобна атмосфера се усеща и в архитектурния резерват Боженци, където Лазаровден е част от културния календар. Там обичаят събира както местни жители, така и гости, привлечени от автентичния дух на възрожденското селище.
В Жеравна празникът се пази в особено автентичен вид. Лазарките, облечени в традиционни носии, обикалят къщите и изпълняват песни, насочени към всеки член на семейството. Част от обредите включват и „кумичене“ - ритуал, при който момичетата пускат венци по вода, а тази, чийто венец изплува първи, се смята за бъдеща невеста.
В родопското село Широка лъка традициите също се пазят, макар и в по-скромен мащаб. Чрез училищни инициативи и участия на млади изпълнители местната общност продължава да съхранява и предава фолклорното наследство.
Лазаровден остава жив символ на българските традиции, който и днес свързва поколенията и носи усещане за пролетно обновление.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 За последните 35 години
Коментиран от #2
10:23 04.04.2026
2 Дядо
До коментар #1 от "За последните 35 години":
Млади детенца, малко се учете: Не за последните 35 години селата са пустеещи, а по заповед на Юдашвили Сталин след навлизането на войските на СССР през 1944 г. по Свещените Български земи се въведе Крепостното Право - отнемане на земите на Българските Селяни и натикването им да работят на не своя земя по колхозите - ТКЗС. Тия Селяни, които не си даваха земята ги нарекоха Кулаци и ги избиха със цялата Иновативна Българска Интелигенция и Аристокрация по Белене и Концлагерите.Един голям факт е, че по времето на сина на цингурелата Маруца - Тодор Живков развъдиха циганизацията в България до виски висоти. Българският народ работеше робски за да ги изхранва. Нашите български семейства имаха едва по 1 детенце, а тия се размножаваха до неузнаваеми висоти. В нашето градче имахме една Лазарца. тя роди 13 цигански юнака. Народа работеще и им направиха апартаменти. В момента са цял квартал. Така е, тя и цята Европа стана сега веке циганска. Това бе и целта на комунистите - ликвидиране на Българите - бялата раса! Сега селата са пусти.
10:58 04.04.2026