Навършилият на 14 април 81 години легендарен китарист Ричи Блекмор е прочут, както с безспорните си умения на инструменталист, така и с меко казано "спорния" си характер, довел през годините до редица противоречия, скандали и раздели в групите, в които участва.
Ричи Блекмор напуска Deep Purple два пъти, като причините и в двата случая са свързани с творчески различия и личностни сблъсъци.
Първият път е през 1975 г., когато Блекмор е недоволен от новата музикална посока на групата след присъединяването на Дейвид Ковърдейл и Глен Хюз. Той не одобрява навлизането на фънк и соул елементи в звученето им и желае да се върне към по-чист хард рок и неокласически стил. Това го подтиква да създаде собствена група — Rainbow.
Второто напускане е през 1993 г., след завръщането му в групата през 80-те. Блекмор окончателно си тръгва по средата на турнето за албума The Battle Rages On.... Основната причина е тежкият му конфликт с вокалиста Иън Гилън. Блекмор не е съгласен с присъствието на Гилън в състава и смята, че творческата им работа е в задънена улица.
Конфликтите между Ричи Блекмор и Иън Гилън са едни от най-известните в историята на рока, като основните причини за тях са комбинация от коренно различни характери, музикални разногласия и лична неприязън.
Блекмор е известен със своя труден и затворен характер, често описван като контролиращ, докато Гилън е по-общителен и директен. Според публикации в chr.bg тяхната вражда е продължила десетилетия и е била изключително обтегната в определени периоди.
Блекмор често се опитвал да налага своето виждане за посоката на Deep Purple. Гилън дори споделя в интервю за radiotangra.com, че е отивал до близкия пъб за питие, докато траели прекалено дългите китарни сола на Ричи, което демонстрира липсата на синхрон между двамата на сцената.
Двамата трудно съжителствали в една група, тъй като и двамата са силни фигури. Блекмор дори инициира напускането на Гилън и уволнението на Роджър Глоувър в пиков момент за бандата.
Съществуват твърдения, че Блекмор е изпитвал завист към Гилън, включително и по лични поводи. В статия на trud.bg се споменава, че напрежението е ескалирало, когато интересите им са се сблъскали извън музиката.
Гилън открито е наричал Блекмор „абсолютен задник“ и е заявявал пред avtora.com, че никога не би му проговорил отново, което подчертава дълбочината на разрива между тях.
В крайна сметка Гилън смята, че окончателната раздяла с Блекмор е била необходима за оцеляването на групата, тъй като токсичната атмосфера е щяла да доведе до пълното ѝ разпадане.
След първото си напускане на Deep Purple през 1975 г. Ричи Блекмор създава друга легендарна банда, символизираща хард-рока - Rainbow, която продължава съществуването си до новото събиране на Deep Purple през 1984 г.
За времето до разпускането си бандата има трима емблематични вокалисти. Първият от тях е Рони Джейм Дио - фронтмен на групата до 1979 г.
Раздялата с Дио се дължи най-вече на творчески различия относно бъдещето на групата:
Блекмор иска Rainbow да придобие по-комерсиално звучене и да пише любовни песни, които да влизат в класациите, по модела на групи като Foreigner.
Дио предпочита фентъзи темите за "дракони и магьосници", които определят ранния стил на бандата, и отказва да пише текстове за любовни афери.
Блекмор твърди, че към края на техния общ период Дио е станал по-малко продуктивен в писането на
Раздялата със заместника на Дио, Греъм Бонет, настъпва само след година - през 1980-та, и само след един издаден албум с него.
Тук причините са по-скоро визуални, естетски и дисциплинарни, макар и съпроводени от творческо напрежение.
Външен вид:
Блекмор е бил вбесен от решението на Бонет да се подстриже късо точно преди участието им на фестивала Monsters of Rock през 1980 г. За Ричи имиджът на групата е трябвало да бъде "груб", а Бонет е изглеждал твърде спретнат и "гладък".
По време на един концерт Блекмор дотолкова се разгневил от поведението и визията на певеца, че сериозно обмислял да го удари с китарата си по главата.
Бонет напуска по време на записите на албума Difficult to Cure, тъй като не е бил доволен от новия материал и е отказал да приеме идеята в групата да има втори певец за песните, които не му харесват.
Отношенията между Ричи Блекмор и третия вокалист на групата - Джо Лин Търнър - са едни от най-продуктивните, но и сложни партньорства в историята на рока.
Блекмор избира Търнър за вокалист на Rainbow през 1980 г., търсейки по-комерсиално и мелодично звучене. Търнър става гласът на най-големите хитове на групата като "I Surrender", "Stone Cold" и "Can't Let You Go". През този период двамата поддържат отлични професионални отношения, а Блекмор често хвали способността на Джо да пише достъпни текстове и мелодии.
Когато Иън Гилън е уволнен от Deep Purple през 1989 г., Блекмор настоява именно Търнър да го замени. Въпреки че записват албума Slaves and Masters, останалите членове на групата не са доволни от "американското" звучене, което Джо носи. Под натиска на мениджмънта и другите музиканти, Търнър е уволнен, за да се завърне Гилън, което оставя горчив вкус у вокалиста.
Въпреки че през 2015 г. Търнър публично обсъждаше възможността за мащабно събиране с Блекмор за рок концерти, Ричи в крайна сметка реши да възроди Rainbow с напълно нов състав и вокалиста Рони Ромеро.
Търнър не скри разочарованието си, наричайки новия състав на Rainbow „имитация“ и критикувайки решението на Блекмор да не покани ветераните от златните години на групата.
Джо винаги е подчертавал, че уважава Блекмор като „учител“ и гений, но признава, че комуникацията с него е трудна поради затворения характер на китариста.
В момента отношенията им са по-скоро дистанцирани, като Търнър продължава да изпълнява класиките на Rainbow в своите солови проекти, включително и при честите си гостувания в България