Астронавтът Рийд Уайзман, командир на мисията Artemis II, определи като един от най-емоционалните моменти от полета си не самото пътуване до Луната, а завръщането на Земята, когато е видял религиозен символ след приводняването на капсулата.
По време на пресконференция той разказа, че след кацането в Тихия океан и евакуацията от екип на Военноморските сили на САЩ е поискал среща с корабния свещеник. „Не съм религиозен човек, но нямах друг начин да обясня преживяното“, посочи Уайзман, добавяйки, че при вида на кръста на униформата на свещеника е избухнал в сълзи.
Екипажът на мисията, включващ пилота Виктор Глоувър и специалистите по мисията Кристина Кох и Джеръми Хансен, прекара 10 дни в полет около Луната, като постави рекорд за най-голямо разстояние, изминавано от хора в космоса.
След завръщането си астронавтите преминават през интензивни медицински и физически изследвания, като по думите на Уайзман все още не са имали време да осмислят напълно преживяното. Той описва мисията като „извънземно усещане“, трудно за рационално обяснение.
Сред ключовите наблюдения на екипажа са редки астрономически явления, включително наблюдение на Земята, „залязваща“ зад лунния хоризонт, както и слънчево затъмнение, при което Луната закрива Слънцето. Според Уайзман това е момент, който надхвърля възможностите на човешкото възприятие.
Хансен допълва, че най-силно впечатление му е направило усещането за дълбочина на галактиката и мащабите на космоса, което е породило чувство за уязвимост и незначителност.
Подобни преживявания се свързват с т.нар. Overview Effect – когнитивна промяна, наблюдавана при астронавти, които виждат Земята от космоса. Тя се характеризира с усещане за единство на човечеството, осъзнаване на крехкостта на планетата и често води до засилен ангажимент към глобални и екологични каузи.
Исторически подобни наблюдения са описвани още по време на програмата Apollo, като астронавтът Едгар Мичъл говори за „глобално съзнание“ и ново възприятие за света след завръщането си от Луната през 1971 г.
Кристина Кох отбелязва, че въпреки интензивността на преживяването, екипажът се адаптира сравнително бързо към условията на Земята, макар в първите дни да е изпитвала усещане, че все още се намира в безтегловност.
По време на мисията не са липсвали и напрегнати моменти. Уайзман разкри, че датчик за дим се е активирал, когато корабът се е намирал на около 129 000 километра от Земята, което е довело до кратък период на повишено напрежение, преди ситуацията да бъде овладяна.
Космическият кораб Orion, използван за мисията, според командира е показал висока надеждност, макар да остават аспекти за подобрение в бъдещите полети.
Следващата стъпка в програмата Artemis предвижда тестове на лунни модули в орбита около Земята, преди планираното връщане на човешки екипаж на повърхността на Луната, насрочено за втората половина на десетилетието.