Астероидът с временно обозначение 2026 HN1, открит през април, ще извърши близко прелитане покрай Земята в началото на май, съобщават от NASA и нейния Center for Near Earth Object Studies. Очаква се минималното разстояние да бъде достигнато на 6 май в 2:55 ч. тихоокеанско време.
Според наличните данни обектът ще премине на дистанция, приблизително девет пъти по-голяма от тази между Земята и Луната, със скорост над 14 километра в секунда. Оценките за диаметъра му варират между 49 и 110 метра – размер, съпоставим с обекта, формирал Кратера Барингер, един от най-добре запазените метеоритни кратери на Земята.
Въпреки параметрите на тялото, учените подчертават, че настоящата орбита на 2026 HN1 не представлява заплаха от сблъсък. Въпреки това подобни астероиди попадат в категорията на т.нар. потенциално опасни обекти, поради възможните последици при евентуално навлизане в атмосферата. При удар върху сушата ефектите биха могли да бъдат регионални, докато попадане в океан би могло да генерира значителни вълни.
Мониторингът на такива обекти се извършва съвместно от международни структури, включително European Space Agency, която поддържа списък с рискови астероиди. Към момента той включва близо 2000 обекта, като за всички тях вероятността от сблъсък остава изключително ниска и допълнително намалява с натрупването на по-точни орбитални данни.
Паралелно с наблюдението, космическите агенции развиват технологии за планетарна защита. Сред най-значимите постижения е мисията DART на NASA, която през 2022 г. демонстрира възможността за промяна на траекторията на астероид чрез кинетичен удар. Европейската мисия Hera, планирана за следващите години, има за цел да изследва дългосрочните ефекти от подобни интервенции.
В по-широк контекст интересът към близко преминаващите астероиди остава висок, особено след неотдавнашни наблюдения на обекти като Апофис, открит през 2004 г., който също премина в относителна близост до Земята. С диаметър около 350 метра, той е сред най-изследваните небесни тела от този тип и се счита за ключов обект в разработването на бъдещи стратегии за защита на планетата.
Наблюденията на 2026 HN1 ще продължат и след преминаването му, като събраните данни ще бъдат използвани за допълнително прецизиране на орбитата и за усъвършенстване на моделите за оценка на риска от близки космически обекти.