На 9 май 1913 г. (26 април по стар стил) в Санкт Петербург е подписан т.нар. Петербургски протокол, с който България се съгласява да отстъпи на Румъния град Силистра заедно с трикилометрова зона около него.
Това териториално отстъпление е резултат от посредничеството на Великите сили в спора между двете държави след Първата балканска война.
Румъния изисква териториални компенсации от България заради българското териториално разширение в Тракия и Македония, заплашвайки с военна намеса.
Решението е взето по време на конференция на посланиците на Великите сили (Русия, Австро-Унгария, Германия, Франция, Великобритания и Италия) в руската столица.
Освен предаването на Силистра, България се ангажира да не строи укрепления по новата граница и да предостави религиозна и училищна автономия на куцовласите (арумъните) в Македония.
Въпреки това отстъпление, Румъния не остава удовлетворена и по-късно се включва в Междусъюзническата война, което води до загубата на цяла Южна Добруджа съгласно Букурещкия договор от юли 1913 г.
На същия ден - 9 май - само че четири години по-късно, през 1917 г. бележи една от най-големите победи на Българската армия по време на Първата световна война, често наричана „Майското сражение“.
Тя е част от мащабната пролетна офанзива на Антантата на Македонския фронт, която цели решителен пробив и изваждане на България от войната.
Срещу позициите на 11-а германо-българска армия се изправят значително превъзхождащи ги сили на Антантата - френски колониални дивизии, италиански части (35-а пехотна дивизия) и руски войски (2-ра и 4-та особена бригада). Те разполагат с около 69 батальона, над 500 картечници и над 400 оръдия.
Срещу тях са български части от 8-а Тунджанска, 302-ра (смесена) и части от 9-а Плевенска дивизия, подкрепени от германски батареи. Те защитават фронт от около 23 км с по-малко ресурси: около 40 батальона и 122 оръдия.
Атаката е предшествана от 4-дневна масирана артилерийска подготовка. Само на 5 май съюзниците изстрелват над 15 000 снаряда по българските позиции.
На 9 май в 6:30 ч. сутринта започват три последователни вълни на настъпление. Основният удар е насочен към стратегическите коти 1 050 и 1 020.
Българската артилерия и пехота успяват да отблъснат всички опити за пробив. Руските бригади търпят катастрофални загуби (само 2-ра особена бригада губи близо 1000 души), което превръща 9 май в „черен ден“ за руската армия в Македония.
Силите на Антантата губят над 5 400 души (убити и ранени), докато българските загуби са значително по-малки – около 1 600 души.
Провалът на офанзивата принуждава командването на Антантата да прекрати активните действия в този сектор до есента на 1918 г.
В хода на тези майски боеве, на 26 май, е тежко ранен и по-късно умира легендарният полковник Борис Дрангов, командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк.