Международен екип от учени от 13 държави публикува мащабно изследване, според което традиционните модели на мъжественост са свързани с по-висок въглероден отпечатък и по-сериозно въздействие върху околната среда. Проучването, озаглавено „Мъже, мъжественост и планетата в края на (М)антропоцена“ („Men, Masculinities and the Planet at the End of the (M)Anthropocene“), е публикувано в научното издание The Journal of Political Ecology и обединява анализи от сферата на социологията, климатологията и политическите науки.
Авторите посочват, че мъжете в индустриализираните държави средно генерират по-големи въглеродни емисии от жените, като основните причини са по-честото използване на автомобили с висока консумация на гориво, по-интензивното пътуване по въздух, по-високото потребление на месо и по-слабата склонност към устойчиви потребителски навици.
В изследването се цитират данни от предходни европейски анализи, според които емисиите, свързани с транспорта, са значително по-високи при мъжете, особено заради предпочитанието към по-мощни автомобили и по-честото използване на личен транспорт вместо обществен. Учените отбелязват също, че консумацията на червено месо, която традиционно е по-висока сред мъжете, е сред основните фактори за повишени въглеродни емисии в хранителния сектор.
Авторите стигат до извода, че традиционните представи за „мъжественост“ често се асоциират с поведение, свързано с доминация, високо потребление и демонстрация на статус, което косвено стимулира по-голямо екологично натоварване.
„Мъжете като цяло демонстрират по-малка загриженост относно климатичните промени, по-ниска готовност да променят ежедневното си поведение и по-слаба подкрепа за екологични политики“, посочват изследователите.
Проучването обръща специално внимание и на икономическите сектори, в които мъжете продължават да доминират. Според авторите именно там се концентрират едни от най-сериозните екологични рискове.
„Мъжете по-често участват в собствеността, управлението и контрола на тежката индустрия, въглеродно интензивното производство, добивната индустрия, агробизнеса и военния сектор, които имат значително въздействие върху околната среда“, се казва в анализа.
Изследователите отделят внимание и на политическите нагласи. Според тях мъжете са по-малко склонни да подкрепят партии и движения, застъпващи се за климатична политика, зелена трансформация и екологична справедливост. В доклада се посочва, че климатичният скептицизъм е по-разпространен сред консервативно настроените мъже в икономически развитите държави.
Особен акцент е поставен върху ролята на т.нар. Глобален Север — богатите индустриализирани страни в Европа, Северна Америка и части от Азия. Според учените именно сред икономически привилегированите мъже в тези общества се наблюдават най-високи нива на потребление и най-голям екологичен отпечатък.
Въпреки това авторите подчертават, че заключенията не следва да се възприемат като универсални за всички мъже. В проучването се отбелязва, че все повече мъже участват активно в екологични организации, климатични кампании и инициативи за устойчиво развитие.
Изследването е част от нарастващ интерес в научните среди към връзката между социалните модели, културните нагласи и климатичната криза. Авторите призовават темата за пола и потреблението да бъде включена по-активно в бъдещите екологични политики и обществени дебати.