Масивна структура, открита в далечната Вселена, е на път изцяло да промени представите на учените за това как се е развил космосът.
Астрономите се натъкнаха на гигантски, почти перфектен пръстен от галактики с диаметър от невероятните 1,3 милиарда светлинни години. Този мащаб е толкова колосален, че не съответства на нито една известна досега космическа структура или познат механизъм на формиране.
Откритието, ръководено от астронома Алексия Лопес от Университета на Централен Ланкашир, беше представено пред Американското астрономическо дружество и публикувано в престижното научно списание Journal of Cosmology and Astroparticle Physics. Сигналът от тази грандиозна структура е уловен в светлина, която е пътувала цели 6,9 милиарда години през космическата пустош, за да достигне до нашите телескопи. Съществуването на „Големия пръстен“ (The Big Ring), както е наречена структурата, поставя под сериозен въпрос стандартния модел на космологията.
Любопитното е, че това е втората гигантска структура, открита от Лопес и нейния екип. Първата, известна като „Гигантската дъга“ (The Giant Arc), се намира в същата част на небето и на абсолютно същото разстояние от Земята. Когато откритието на дъгата беше обявено през 2021 г., то силно озадачи учените, но Големият пръстен сега задълбочава мистерията още повече. „Нито една от тези две свръхголеми структури не се обяснява лесно в рамките на текущото ни разбиране за Вселената“, споделя Лопес. „Техните огромни размери, специфични форми и космологична близост със сигурност ни казват нещо много важно – но какво точно?“
Основното предизвикателство е свързано с така наречения Космологичен принцип. Този фундаментален закон гласи, че погледнато в голям мащаб, веществото във Вселената трябва да е разпределено равномерно и всеки регион от космоса би трябвало да изглежда по сходен начин. Космолозите изчисляват, че теоретичният лимит за размер на каквито и да е структури е 1,2 милиарда светлинни години, но новите открития надхвърлят тези граници – Гигантската дъга е почти три пъти по-голяма, а обиколката на Големия пръстен е съизмерима с нейната дължина.
Този парадокс кара учените да търсят алтернативни модели. Един от тях е конформната циклична космология на Роджър Пенроуз, според която Вселената преминава през безкрайни цикли на Голям взрив и разширяване, което теоретично би могло да роди подобни пръстени. Друга хипотеза предвижда структурите да са космически струни – дефекти в самата тъкан на пространство-времето, останали от ранните секунди на Вселената. Засега никой не знае със сигурност какво означават тези обекти, а най-добрата надежда за науката е откриването на още подобни аномалии, криещи се в дълбокия космос.
Темата за потенциалното пренаписване на космическата история резонира силно и у нас, където астрономията и космологията имат дълбоки традиции благодарение на Института по астрономия към БАН и катедра „Астрономия“ на Софийския университет. Българските учени активно участват в международни колаборации и анализи на данни от мащабни космически прегледи, което означава, че подобни фундаментални открития пряко влияят на теоретичните разработки, по които се работи в страната. Освен това, с модернизацията на родната инфраструктура и работата на новия 1,5-метров роботизиран телескоп в НАО „Рожен“, българската наблюдателна база затвърждава позициите си в глобалната научна мрежа. Подобни открития за „невъзможни“ структури често се превръщат в основна тема на дискусии по време на ежегодните конференции на Съюза на астрономите в България, вдъхновявайки новото поколение български физици да търсят отговори на най-големите мистерии на пространство-времето.
Източник: sciencealert.com