НАСА откри най-големия новообразуван кратер в Слънчевата система

Космическият апарат Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) на НАСА е открил на Луната изключително млад кратер, който според американската космическа агенция е най-големият новообразуван ударен кратер, откриван досега в Слънчевата система. Обектът, наречен Макгечин, дава на учените рядката възможност да сравнят една и съща част от лунната повърхност преди и след голям сблъсък.

Кратерът е с диаметър около 222 метра и дълбочина приблизително 43 метра. По данни на НАСА той се е образувал между 11 април и 22 май 2024 г., когато в Луната се е ударил астероид или фрагмент от комета с размерите на сграда от три до шест етажа.

Подобни сблъсъци се случват на Луната приблизително веднъж на столетие или дори по-рядко, поради което НАСА определя събитието като „once-in-a-century“ – веднъж на век. Това е и причината откритието да предизвика толкова голям научен интерес.

Самият кратер е забелязан през октомври 2025 г. от изследователя Робърт Вагнер, който анализира изображения от широкoъгълната камера на LRO. При сравняване на кадри отпреди и след удара той открива необичайно ярко петно, заобиколено от тъмен ореол – следа от огромното количество лунен материал, изхвърлено при сблъсъка.

Последващи наблюдения с по-прецизната камера на апарата позволяват да бъдат определени размерите и формата на кратера. Още по-интересни резултати идват от термичния инструмент Diviner. Той регистрира около кратера зона с ширина приблизително 6,4 километра, която през нощта е с около 9 градуса по Целзий по-студена от околната повърхност.

Според учените причината е, че силният удар е разрохкал лунния реголит далеч отвъд самия кратер. По-рехавият материал задържа по-малко топлина и се охлажда по-бързо. Това показва, че големите сблъсъци могат да променят физическите свойства на лунната повърхност на много по-голяма площ, отколкото се вижда само от размерите на кратера.

Откритието е важно и за бъдещите мисии до Луната. Промените в структурата и плътността на почвата могат да влияят върху движението на лунни роувъри, кацането на апарати и планирането на маршрути за бъдещи астронавти.

Резултатите са представени в две научни публикации в списание Science Advances. Едната анализира самия кратер и изхвърления материал, а другата – температурните и физическите промени в района около него.

Макгечин е особено ценен за науката, защото изследователите разполагат с подробни изображения както отпреди, така и след удара. Това позволява почти „на живо“ да се проследи как голям сблъсък променя лунната повърхност – възможност, която рядко се появява в планетарната наука.