В малката къща Хьофди край Рейкявик на 11 октомври 1986 г. започва една от най-необичайните срещи в историята на Студената война. Американският президент Роналд Рейгън и съветският ръководител Михаил Горбачов се събират не за обичайна церемония, а за разговори, които постепенно стигат до немислимата дотогава идея за премахване на ядрените арсенали.
Срещата е замислена като кратък опит за раздвижване на преговорите след първата среща между двамата лидери в Женева през ноември 1985 г. Вместо това разговорите на 11 и 12 октомври се превръщат в интензивни преговори за бъдещето на американските и съветските ядрени оръжия.
Предложение за 50-процентно съкращение
Горбачов предлага стратегическите настъпателни оръжия на Съединените щати и Съветския съюз да бъдат намалени наполовина. В предложенията влиза и премахването на американските и съветските ракети със среден обсег в Европа, както и започване на разговори за ракетите с по-малък обсег.
В хода на преговорите двете страни обсъждат още по-широка цел – пълно ликвидиране на балистичните ракети в рамките на десет години. В речта си след срещата Рейгън заявява: „Предложихме пълното премахване на всички балистични ракети – съветски и американски – от лицето на Земята до 1996 г.“
Това не е договорено споразумение, а американско предложение, което остава на масата. По редица други точки двамата лидери постигат принципно съгласие, включително за 50-процентно съкращение на стратегическите арсенали в рамките на пет години. Планът предвижда оръжията да бъдат сведени до 1600 носителя и 6000 бойни глави за всяка страна.
„Междузвездни войни“ спира сделката
Преговорите се сриват заради Стратегическата отбранителна инициатива – американската програма за противоракетна отбрана, обявена от Рейгън през 1983 г. Проектът, наричан от критиците „Междузвездни войни“, включва разработване на технологии за прихващане на ракети, включително в космоса.
Горбачов е готов да приеме изследванията да продължат в лаборатории, но настоява изпитанията извън тях да бъдат ограничени. Рейгън отказва, защото смята, че подобно условие ще блокира развитието на програмата. Така въпросът за противоракетната отбрана се оказва свързан с всички останали договорености за съкращаване на ядрените оръжия.
На 12 октомври срещата приключва без подписан документ. Горбачов по-късно я определя като „не провал, а пробив“, защото за първи път двамата лидери обсъждат подробно възможността за свят без ядрени оръжия. Рейгън също заявява, че възможността за начало на процес по премахване на ядрената заплаха остава открита.
Пътят към договорите
Рейкявик не носи незабавен договор, но разговорите променят рамката на отношенията между Вашингтон и Москва. На 8 декември 1987 г. Рейгън и Горбачов подписват Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег – първото споразумение, което премахва цял клас ядрени оръжия.
Четири години по-късно договорът СТАРТ I поставя основата за съкращаване на стратегическите ядрени арсенали. Затова срещата в Рейкявик остава едновременно неуспешен опит за незабавно споразумение и важна стъпка към реалните договори, които започват да ограничават ядреното противопоставяне в края на Студената война.
Източници: history.com