4 ноември 1979 г.: Превзето е посолството на САЩ в Техеран

На 4 ноември 1979 г. ирански студенти и революционни активисти превземат посолството на САЩ в Техеран. Според хронология на PBS около 90 души са взети за заложници, сред тях 63 американци. Американските архивни източници обаче използват и друго броене – 66 американски служители и граждани са задържани първоначално, като 52-ма остават в плен до края на кризата. Разликата идва от начина, по който са преброени задържаните в първите часове и последвалите освобождавания.

Превземането става няколко месеца след Ислямската революция, свалила шаха Мохамед Реза Пахлави. На 22 октомври 1979 г. САЩ допускат шаха на своя територия за медицинско лечение. За революционните сили в Иран това е доказателство, че Вашингтон може отново да му предостави политическа подкрепа. Студентите настояват той да бъде върнат в Иран, за да бъде съден.

Задържането се превръща в държавна криза

Първоначалната акция е организирана от студенти, но получава подкрепа от аятолах Рухолах Хомейни и от новата иранска власт. Така краткотрайният щурм се превръща в международна криза, продължила 444 дни. Националният архив на САЩ посочва, че превземането е било използвано и за консолидиране на подкрепата около новия политически ред в Иран.

13 души са освободени на 19 и 20 ноември 1979 г., сред тях жени и афроамериканци. На 11 юли 1980 г. е освободен и Ричард Куин, който страда от множествена склероза. Останалите 52-ма американци продължават да бъдат държани в плен.

Президентът Джими Картър заявява, че САЩ няма да се откажат от усилията за освобождаването им:

„Няма да спрем и няма да се отклоним от усилията си, докато всички не бъдат освободени.“

Провалената спасителна операция

Вашингтон замразява ирански активи и налага икономически и политически мерки. На 24 април 1980 г. САЩ предприемат операция „Орлов нокът“ за освобождаване на заложниците. Мисията е прекратена заради технически проблеми и лоши условия в пустинята. При сблъсък между транспортен самолет и хеликоптер загиват осем американски военнослужещи. Провалът нанася тежък удар върху президентството на Картър и става един от най-запомнящите се моменти в кризата.

Освобождаването идва след смяната на властта във Вашингтон

Алжир посредничи при финалните преговори, довели до Алжирските споразумения, подписани на 19 януари 1981 г. На следващия ден – 20 януари, минути след встъпването в длъжност на Роналд Рейгън – 52-мата заложници са освободени. Така приключва кризата, започнала с превземането на посолството 444 дни по-рано.

Случаят променя американската политика към Иран, прекъсва дипломатическите отношения между двете държави и оставя трайно наследство на взаимно недоверие. В САЩ кризата се превръща и в символ на слабостта на администрацията на Картър, а в Иран – в един от основополагащите митове на революционната власт.

Източници: pbs.org, history.com, apnews.com