За едни хора математиката започва с формула и завършва с решение, а за други още условието на задачата се превръща в препятствие. Изследователи от Тексаския университет A&M установиха, че разликата не се обяснява само със запомнените правила. Важна роля имат езиковото разбиране, гъвкавото мислене и базовото усещане за числата.
Екипът е анализирал резултатите от 122 различни тестови комплекта, за да проследи кои когнитивни способности са най-тясно свързани с математическите умения. В изследването са разгледани знанията по математика, изчисленията, решаването на задачи и бързината, с която се изпълняват заданията.
Езикът има значение и при числата
Сред най-силните фактори е т.нар. разбиране на езика. То не се изчерпва със знанието на отделни думи, а включва способността човек да обработва информация, да използва вече натрупани знания и да прави изводи.
Ръководителят на изследването Даниел Хайовски, доцент в катедрата по педагогическа психология, подчертава, че това умение има значение далеч отвъд четенето и писането.
„Това е важно за четенето, важно е за писането и вече виждаме, че е важно и за математиката.“Това обяснява защо текстовите задачи често се оказват по-трудни от чистите изчисления. За да стигне до правилното действие, ученикът трябва първо да разбере условието, да различи съществената информация и да свърже думите с математически отношения.
Гъвкавото мислене помага при непознати задачи
Вторият основен фактор е гъвкавото мислене. То позволява да се правят дедуктивни и индуктивни изводи дори когато човек не разполага с готово правило или предишен опит с конкретния тип задача.
Според Хайовски това умение помага да се отдели важната информация от второстепенната и да се намери решение в непозната ситуация. Така математиката не се свежда до механично прилагане на формули, а изисква избор на подход.
Изследователите обаче не свеждат успеха по математика само до общите когнитивни способности. Не по-малко важно е базовото разбиране на числата – как те се отнасят едно към друго и как действат математическите закономерности.
Грешките могат да покажат от каква помощ има нужда ученикът
Авторите посочват, че езиковите и логическите умения не са фиксирани завинаги. Те могат да се развиват с обучение и практика. Това е особено важно в математиката, защото новите теми обикновено се изграждат върху вече усвоени знания.
Затова Хайовски препоръчва учителите да не се ограничават до оценките. По-ясна картина може да даде анализът на типичните грешки – дали ученикът не разбира математическото понятие, изпитва езиково затруднение, има проблем с логическото мислене или работи по-бавно.
Подобен подход би позволил помощта да бъде насочена към конкретната причина за затруднението, вместо всяка грешка да се приема просто като липса на знания.
Източници: phys.org