Преди да стане едно от разпознаваемите лица на политическия преход, Любомир Начев работи дълго в системата на МВР. Роден е на 22 октомври 1954 г. в село Дюлево, Бургаско, а през 1978 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Професионалният му път започва като стажант-съдия в Софийския градски съд. След това става следовател в МВР, научен сътрудник и кандидат на юридическите науки. Ръководи Секцията за борба с престъпността, а по-късно е заместник-директор на Института по криминалистика и криминология към вътрешното министерство. Автор е на трудове по криминалистика, криминология и оперативно-издирвателна дейност.
От парламента до ръководството на МВР
Начев е депутат в 36-ото Народно събрание от 1991 до 1994 г., а след това и в 37-ото Народно събрание. Работи в парламентарната Комисия по национална сигурност и е секретар на Парламентарния съюз за социална демокрация.
На 26 януари 1995 г. поема Министерството на вътрешните работи в правителството на Жан Виденов. Начело на ведомството остава до 10 май 1996 г. Периодът съвпада с тежка политическа и криминогенна обстановка, а името му остава свързано с един от най-обсъжданите епизоди в българската политика през 90-те.
Оставката след убийството на трима полицаи
На 3 май 1996 г. при престрелка пред блок 329 в столичния квартал „Люлин“ са убити трима полицаи. Часове по-късно телевизионен репортаж показва вътрешния министър на коктейл в НДК. Случаят предизвиква силна обществена и политическа реакция.
На 4 май Начев подава оставка, а на 10 май Народното събрание го освобождава с 124 гласа „за“, един „против“ и един недействителен глас. На негово място е избран Николай Добрев. По-късно Начев обяснява в интервю за „24 часа“: „За мен нещата бяха решени. Вече не се чувствах министър.“
След освобождаването си той се връща като депутат до разпускането на 37-ото Народно събрание през 1997 г. Впоследствие работи като адвокат в Бургас и Карнобат.
Последните години
На 13 октомври 2006 г. МВР съобщава, че Любомир Начев е сложил край на живота си в дома на родителите си в Карнобат. Той умира десет дни преди да навърши 52 години.
Името му остава в историята на прехода като пример за бързото израстване на професионалист от силовите структури до висш държавен пост и за политическата цена на един публичен провал в период, когато институциите и обществото реагират остро на всяка проява на властта.
Източници: mvr.bg, dnes.dir.bg, vesti.bg