Какво се случва, когато малкото кученце напусне майка си и заживее в нов дом? Забравя ли я с времето, или пази спомен за нея, който може да се върне дори след години? Отговорът е по-интересен, отколкото мнозина предполагат.
Научните изследвания показват, че кучетата имат способността да разпознават свои родственици дълго след като са били разделени. Това обаче не означава непременно, че възприемат тази връзка по същия начин, по който хората разбират понятието „майка“.
Могат ли кучетата да познаят майка си след години?
През 1994 г. психологът Питър Хепър публикува изследване в научното списание Behavioural Processes, посветено на разпознаването на родственици при домашните кучета.
В експериментите си той установява, че кученцата на възраст между 4 и 5,5 седмици могат да разпознават майка си и своите братя и сестри. Майките също са способни да разпознават потомството си.
Най-любопитният резултат идва от опитите с пораснали животни. Кучета, които са били отделени от майките си на възраст между 8 и 12 седмици, успяват да разпознаят миризмата им приблизително две години по-късно. Майките също разпознават вече порасналите си малки.
Това означава, че раздялата не заличава непременно информацията, която кучето е запомнило за своя родител. Изследването показва, че разпознаването може да се запази поне две години, но не установява максималната му продължителност. Не може да се твърди категорично, че всяко куче ще познае майка си след пет, десет или повече години.
Защо обонянието е толкова важно?
За хората лицето, гласът и споделените спомени са основни начини за разпознаване на близките. При кучетата обонянието има особено голямо значение.
В изследването на Хепър миризмата сама по себе си е достатъчна, за да позволи на животните да различат свои родственици от непознати кучета. Това подсказва, че обонятелната памет играе важна роля за разпознаването на семейните връзки.
Кучето може да възприема света чрез миризми по начин, който е трудно да си представим. Познатата миризма предоставя информация за индивидуалната идентичност на друго животно и може да помогне за разграничаването му от непознатите.
Затова, ако две кучета се срещнат след продължителна раздяла, внимателното душене може да бъде много по-важно за разпознаването им, отколкото първоначалната им визуална реакция.
Забравя ли кученцето майка си, когато отиде в нов дом?
Не съществува установена възраст, на която кучето непременно забравя майка си.
Разпознаването зависи от способността на животното да запазва и използва информация за други кучета. Научните данни показват, че тази способност може да се запази дълго след раздялата, но не дават основание да се посочи точен срок, след който споменът изчезва.
Важно е също да се прави разлика между разпознаване и емоционална привързаност. Едно куче може да разпознае миризмата на майка си, без това непременно да означава, че изпитва същите чувства, които хората свързват с повторната среща с родител.
След отделянето от майката кученцето постепенно се адаптира към новата си среда, изгражда връзка със стопаните си и създава нови социални отношения. Това не означава автоматично, че информацията за майката е изчезнала от паметта му.
Разпознават ли кучетата и своите братя и сестри?
Тук резултатите са по-различни.
В изследването на Хепър разпознаването между майка и потомство се запазва след двегодишна раздяла, но при братята и сестрите картината не е същата. Кучетата, които не са живели заедно с друго животно от същото котило, не показват същата способност за разпознаване на своите братя и сестри след продължително разделяне.
Това предполага, че разпознаването на майката и потомството може да се основава на механизми, различни от тези, чрез които кучетата разпознават своите събратя от едно котило.
Резултатите не означават, че кучетата никога не могат да познаят брат или сестра след години. Те показват, че не бива да приемаме всички роднински връзки при кучетата за еднакви от гледна точка на паметта.
Как се държи кучето, когато отново срещне майка си?
Някои кучета могат да проявят силен интерес към животно, чиято миризма им е позната. Други може да изглеждат спокойни или да се държат така, както биха се държали с непознато куче.
Затова поведението при среща само по себе си не е сигурно доказателство за разпознаване. Развълнуваното махане с опашка, душенето или желанието за игра не могат да покажат със сигурност какво точно си спомня животното.
Освен това учените все още не могат да установят дали кучето разпознава друго животно конкретно като своя майка, или използва познатата миризма и други характеристики, за да го идентифицира като познато и вероятно роднински свързано куче.
Това е важна разлика: способността да разпознаваш дадено животно не е непременно равнозначна на човешкото разбиране за семейство и родство.
Колко дълго пази кучето спомен за майка си?
Най-точният отговор засега е, че кучетата могат да разпознават майка си и след поне две години раздяла, но пределът на тази способност не е установен.
Науката не дава универсален срок, след който кучето забравя майка си. Не е доказано и че всяка повторна среща след дълги години предизвиква емоционална реакция, подобна на човешката.
Едно обаче е ясно: раздялата не означава непременно пълно забравяне. Благодарение на своята памет и изключително развито обоняние кучетата могат да запазят информация за свои близки много по-дълго, отколкото бихме предположили.
А дали при повторната среща кучето си казва на своя език „това е майка ми“? Засега науката не може да даде категоричен отговор. Но знаем, че дори след години раздяла познатата миризма може да се окаже достатъчна, за да разпознае едно от най-важните животни в ранния си живот.
Източник: Hepper, P. G. (1994). Long-term retention of kinship recognition established during infancy in the domestic dog. Behavioural Processes