На 30 октомври 1961 г. небето над арктическия архипелаг Нова Земя се превръща в сцена на най-мощния взрив, създаван от човека. Съветският съюз детонира термоядреното устройство РДС-220, познато в света като „Цар бомба“, над полигона в залива Митюшика на остров Северни.
Експлозията е въздушна и е извършена на височина около 4000 метра. Устройството е пуснато от специално модифициран стратегически бомбардировач Ту-95В. Самолетът носи приблизително 26-тонната бомба извън корпуса си, а огромен парашут забавя спускането ѝ, за да даде допълнително време на екипажа да се отдалечи от зоната на взрива.
Оръжие с мощност до 100 мегатона
Приетата днес оценка за изпитанието е около 50 мегатона тротилов еквивалент. В западни оценки и част от историческите публикации се срещат стойности от 57 или 58 мегатона, което обяснява разликите в описанията на теста. Arms Control Association посочва 58 мегатона, докато научни и руски източници най-често използват 50 мегатона.
Конструкцията е разработена за мощност до 100 мегатона. Съветските конструктори обаче заменят част от ядрения материал с олово и така ограничават радиоактивното замърсяване. По-ниската мощност намалява и риска за самолета, който трябва да се отдалечи след хвърлянето.
Огненото кълбо достига размери от приблизително 8 до 10 километра, а гъбовидният облак се издига на около 60-67 километра в атмосферата. Взривната вълна е регистрирана при три обиколки на Земята. Енергията на експлозията е около 1500 пъти по-голяма от сумарната мощност на бомбите, хвърлени над Хирошима и Нагасаки, а други сравнения я поставят на около 3300 пъти над мощността на бомбата над Хирошима.
Демонстрация на сила в Студената война
„Цар бомба“ не е създадена като практично серийно оръжие. Размерът и теглото ѝ я правят трудно приложима във военен план. Изпитанието е извършено в период на рязко изостряне на отношенията между Москва и Вашингтон и след възобновяването на съветските ядрени опити през 1961 г.
Сред учените, участвали в разработката, е физикът Андрей Сахаров, който по-късно се превръща в един от най-известните съветски дисиденти. Авторите Виктор Адамски и Юрий Смирнов определят теста като „еднократна демонстрация на сила“ в рамките на съперничеството между двете свръхсили.
„Това беше страшно оръжие“, пише Никита Хрушчов в спомените си.Две години след взрива Съветският съюз, Съединените щати и Великобритания подписват Договора за частична забрана на ядрените опити. Той забранява ядрените експлозии в атмосферата, космоса и под вода, но не прекратява подземните изпитания. Така „Цар бомба“ остава не само рекорд по разрушителна мощ, но и символ на границите, до които достига ядрената надпревара.
Източници: reuters.com, smithsonianmag.com, nationalww2museum.org