Джоузеф Маккарти и страхът от комунизма, който раждаше призраци

На 29 март 1950 г. една карикатура във „Вашингтон пост“ показва републиканския слон, който се опитва да се изкачи върху нестабилна купчина от катранени бъчви. Най-горната е означена с една дума: „маккартизъм“. Авторът Хърбърт Блок, известен като Хърблок, не знае, че е създал израз, който ще надживее човека, чието име носи.

Джоузеф Реймънд Маккарти е роден на 14 ноември 1908 г. в Гранд Чът, Уисконсин. През 1947 г. става сенатор от щата, но първите години във Вашингтон не го превръщат в национална фигура. Това се променя на 9 февруари 1950 г., когато в реч в Уилинг, Западна Вирджиния, той заявява, че разполага със списък на 205 комунисти, работещи в Държавния департамент.

Маккарти не представя списъка публично, а броят на твърдените от него имена се променя в следващите му изяви. Въпреки това обвинението попада в политически момент, белязан от Студената война, победата на комунистите в Китай и войната в Корея. Страхът от съветско влияние вече съществува, а антикомунистическите разследвания в САЩ започват преди възхода на сенатора. Маккарти обаче успява да ги превърне в лична политическа кампания.

Когато подозрението се превръща в присъда

Маккартизмът не означава просто противопоставяне на комунизма. Постепенно думата започва да описва публични обвинения в нелоялност или подривна дейност, отправяни без достатъчно доказателства, както и натиск върху обвинените да посочват други предполагаеми „врагове“.

След като републиканците поемат контрола над Белия дом и Конгреса през 1953 г., Маккарти оглавява постоянната подкомисия по разследванията на Сената. Между 1953 и 1954 г. тя провежда 169 изслушвания за шпионаж и подривна дейност. Под подозрение попадат държавни служители, военни и хора, чиито професионални или лични контакти са представяни като доказателство за нелоялност.

Историческата особеност е, че самият Маккарти не е създател на всички тези практики. Той става най-разпознаваемото им лице, а неговото име се превръща в етикет за политическа кампания, в която обвинението често предхожда доказателството.

Телевизионните изслушвания и краят на влиянието му

През пролетта и лятото на 1954 г. конфликтът между Маккарти и американската армия е излъчван по телевизията. Камерите показват не само обвиненията, но и начина, по който сенаторът разпитва свидетели и влиза в сблъсъци с опонентите си.

На 9 юни армейският адвокат Джоузеф Уелч му казва:

„Нямате ли чувство за приличие, сър?“

Репликата се превръща в символ на публичния обрат срещу Маккарти. През декември същата година Сенатът го порицава с 67 гласа срещу 22. В резолюцията поведението му е определено като „противоречащо на сенаторските традиции“.

Порицанието не го отстранява от Сената, но отнема политическата му власт. Джоузеф Маккарти умира на 2 май 1957 г., на 48 години. Името му остава не като синоним на доказана шпионска мрежа, а като предупреждение как страхът, непроверените твърдения и институционалната власт могат да се съединят в политическо преследване.

Източници: washingtonpost.com, history.com, pbs.org