В края на октомври 1944 г. в Аушвиц-Биркенау е извършено последното масово убийство в газова камера. Историческите източници не посочват един и същ точен ден, но са единни, че последният транспорт, изпратен към газовите камери, пристига на 30 октомври от гетото Терезиенщат.
В него са превозени 2038 евреи. След селекцията 217 мъже и момчета са регистрирани като затворници, а 132 жени са изпратени във временния лагер. Останалите са убити в газовите камери на Биркенау. Този транспорт се смята за последния, при който пристигналите са подложени на селекция на рампата и част от тях са изпратени директно към смъртта.
Краят на масовото унищожение
Музеят „Аушвиц-Биркенау“ посочва, че масовото унищожение на евреи в газовите камери приключва през ноември 1944 г. Музеят на Холокоста на Съединените щати поставя последното масово обгазяване в периода октомври–ноември, което отразява липсата на надежден документ за конкретен последен сеанс.
Прекратяването на убийствата не означава край на насилието в лагера. На 7 октомври затворници от т.нар. Sonderkommando, принуждавани да обслужват крематориумите и да премахват телата на убитите, въстават. Те повреждат крематориум IV, но бунтът е потушен. Около 450 участници са убити при сраженията и последвалите репресии.
С приближаването на Червената армия СС започва да заличава доказателствата за извършените престъпления. Крематориумите са частично разглобени, документите са унищожавани, а ямите с човешка пепел са ликвидирани. На 26 ноември 1944 г. Хайнрих Химлер нарежда разрушаването на крематориумите и газовите камери. Крематориум V остава действащ до последните дни и е взривен на 26 януари 1945 г.
Мястото на Аушвиц в историята
Между 1940 и 1945 г. през комплекса Аушвиц преминават около 1,1 милиона евреи. Приблизително един милион от тях са убити. Сред жертвите има и поляци, роми и синти, съветски военнопленници и други преследвани от нацисткия режим групи.
Съветските войски освобождават лагера на 27 януари 1945 г. и заварват около 7000 оцелели затворници. Преди това десетки хиляди са принудени да напуснат Аушвиц в смъртни маршове към лагерите в Германия.
„Свидетелите си отиват, светът се променя, технологиите се променят, а идват нови поколения“, казва пред Асошиейтед прес Анджей Какорчик, заместник-директор на музея „Аушвиц-Биркенау“. Думите му поставят последното масово обгазяване не само в хронологията на Втората световна война, но и в продължаващата задача престъпленията на нацисткия режим да бъдат документирани и предавани нататък.
Източници: apnews.com