В деня, в който Роналд Рейгън печели президентските избори през 1980 г., Америка избира не просто бивш губернатор на Калифорния, а човек, прекарал десетилетия пред микрофон, камера и публика. На 4 ноември той побеждава президента Джими Картър с 51% от народния вот, печели 44 щата и събира 489 гласа в Избирателната колегия срещу 49 за Картър. Така 69-годишният Рейгън става 40-ият президент на Съединените щати.
Актьор, който запомнял първото изречение
Преди политиката Рейгън е радиоспортен коментатор, а през 1937 г. започва работа в Холивуд. Между 1937 и 1964 г. се снима в 53 филма. Не се превръща в най-голямата звезда на епохата, но развива умение, което по-късно се оказва решаващо в политиката: да говори така, че текстът да звучи като разговор.
Според Милър център Рейгън подготвял първото изречение от рекламата в радиото. След като го произнесел убедително, останалата част от текста звучала по-естествено. В киното бил ценен и защото бързо запомнял репликите и рядко закъснявал за снимки. Той сам се описвал с ирония като „Ерол Флин на филмите от втора категория“.
Най-известната му роля е Джордж Гип в „Нът Рокни – цял американец“ от 1940 г. Оттам идва прякорът „Гипъра“, който журналистите по-късно използват и по време на президентските му кампании. В „Редицата на кралете“ героят му се събужда след ампутация и пита: „Къде са ми краката?“ Репликата става толкова разпознаваема, че Рейгън я използва за заглавие на автобиографията си.
Сред необичайните подробности от филмовите му години е фактът, че не се нуждаел от грим. Самият Рейгън обяснява пред журналисти: „Това е причината да не се налагаше да нося грим, когато участвах във филми.“ По време на снимки нараняване от изстрел близо до главата му уврежда слуха на дясното му ухо.
Желирани бонбони и политически шеги
Най-прочутият личен навик на Рейгън започва като опит да спре пушенето. Той заменя цигарите с желирани бонбони, а навикът го следва и в политиката. В Белия дом бурканите с бонбони присъстват на срещи с министри, служители и чуждестранни лидери. За встъпването си в длъжност през януари 1981 г. Рейгън поръчва три и половина тона в червено, бяло и синьо.
„Можете да разберете много за характера на човек по това дали избира бонбоните по цвят, или просто взема шепа.“Рейгън е известен и с това, че използва хумора като инструмент за разговор. Интервюта с негови сътрудници, съхранявани от Милър център, го описват като срамежлив и резервиран в лични срещи, особено когато разговорът не е посветен на конкретна политика. В такива моменти той често разказвал виц или кратка история, за да разчупи напрежението.
Тази комбинация от радиоглас, актьорска техника, готови реплики и самоирония помага на Рейгън да изгради образа на „Великия комуникатор“. Политическият му стил не заличава актьора в него. Напротив – превръща сценичната му дисциплина, навика да разказва истории и способността да изглежда спокоен пред публика в част от президентската му идентичност.
Източници: history.com, cbsnews.com, washingtonpost.com