В стълбището на детската градина в Куинс петгодишният Арт Гарфънкъл открива не просто ехо, а посоката на живота си. Той запява сам, чува как гласът му се връща от стените и по-късно си спомня, че тогава е разбрал: „Аз съм певец“. На 5 ноември 2026 г. Гарфънкъл навършва 85 години – възраст, до която стига не само като половината от Simon & Garfunkel, но и като солов изпълнител, актьор, поет и човек с академично образование по математика.
Гарфънкъл и Пол Саймън израстват на няколко пресечки един от друг във Форест Хилс. Като тийнейджъри записват първата си песен „The Girl for Me“, а през 1957 г. издават „Hey, Schoolgirl“ под името Том и Джери. След период на раздяла двамата отново се събират като Simon & Garfunkel и започват поредица от записи, които променят звученето на американския фолк рок. Техните двугласия превръщат „The Sound of Silence“, „Mrs. Robinson“, „Homeward Bound“, „The Boxer“ и „Bridge Over Troubled Water“ в песни, разпознаваеми и десетилетия по-късно.
Гласът, който издигна „Bridge Over Troubled Water“
Най-големият албум на дуото – „Bridge Over Troubled Water“ – излиза през 1970 г. и печели шест награди „Грами“, включително за албум на годината. Макар Пол Саймън да е основният автор на песните, именно високият, чист и разпознаваем глас на Гарфънкъл дава на заглавната композиция нейния мащаб. По-късно музикалната академия го определя като осемкратен носител на „Грами“, а Simon & Garfunkel получават наградата за цялостно творчество през 2003 г. Дуото е прието в Залата на славата на рокендрола през 1990 г.
След раздялата през 1970 г. Гарфънкъл не се опитва да копира формулата на дуета. Дебютният му солов албум „Angel Clare“ излиза през 1973 г. и съдържа „All I Know“. Следват „Breakaway“, „Watermark“, „Fate for Breakfast“ и „Scissors Cut“. Паралелно с музиката той се появява във филмите „Параграф 22“, „Плътско познание“ и „Лошо време“, а в края на 80-те публикува стихосбирката „Still Water“. Завършил е Колумбийския университет, където получава магистърска степен по математика.
След тишината отново на сцената
През последните години Гарфънкъл се отдръпва от концертния живот, но през 2026 г. започва нов етап. В интервю за „Гардиън“ той разказва, че след дълъг период без почти никакво пеене отново е усетил желание да излезе пред публика. „Аз съм певец – това нека бъде заглавието на статията ви“, казва той, описвайки професията, към която винаги се е връщал. По думите му най-силният момент в едно изпълнение идва, когато пеенето стане „без усилие“ и достигне „върховна радост“.
Завръщането му идва и с ново семейно партньорство. През 2024 г. той записва албума „Father and Son“ със сина си Арт Гарфънкъл-младши. А след години на дистанция отново възстановява контакта си с Пол Саймън. Историята на Арт Гарфънкъл остава необичайна именно заради това съчетание – момчето, което търси ехо в училищно стълбище, става част от едно от най-известните музикални партньорства, а на 85 продължава да определя себе си най-просто: като певец.
Източници: theguardian.com, grammy.com, apnews.com