Вирусът на Ебола мутира. Това заявяват учените, които проследяват избухването на заразата още от самото й избухване в Гвинея, съобщава Би Би Си.
Изследователи от Института Пастьор във Франция, които първи идентифицираха заразата през март миналата година, разследват дали болестта може да стане по-заразна.
Повече от 22 000 души се заразиха с вируса на Ебола и 8795 загинаха в Гвинея, Сиера Леоне и Либерия.
Учените започват да анализират стотици кръвни проби от пациенти с Ебола в Гвинея. Те проследяват как вирусът се променя и се опитват да установят дали той е в състояние да преминава по-лесно от човек на човек.
"Ние знаем, че вирусът дост се променя", каза генетикът д-р Анавай Сакунтабхай. "Важно е да диагностицираме (нови случаи) и да лекуваме. Трябва да знаем как вирусът се променя, за да се справим с него."
Не е необичайно за вирусите да се променят с течение на времето. Ебола е РНК вирус - като ХИВ и грип - които имат висока степен на мутация. Това прави вируса по-способен да се адаптира и да повишава потенциала си да бъде по-заразна.
"Вече се натъкнахме на няколко случая, при които нямаше никакви симптоми, безсимптомни случаи", каза Сакунтабхай. "Тези хора може би са хората, които могат да предадат вируса по-лесно, но все още не знаем това. Вирусът може да се променя и да става все по-малко смъртоносен, но по-заразен и това е нещото, от което се страхуваме".
Но професор Джонатан Бол, вирусолог от Университета в Нотингам, заяви, че все още не ясно дали повече хора всъщност не са показали симптоми в тази епидемия в сравнение с предишните.
"Знаем, че се случват асимптоматични инфекции ... но дали сме свидетели на повече такива в сегашната епидемия е трудно да се установи", каза той.
Друга често срещана тревога е, че докато вирусът има повече време и повече "домакини", за да се развива, Ебола може да мутира и в крайна сметка да се предава по въздуха.
Няма доказателства обаче, които предполагат, че това се случва. Вирусът все още се предава само чрез директен контакт с телесните течности.
"В момента, не е направено достатъчно от гледна точка на еволюцията на вируса както в географски аспект, така и относно човешкото тяло, така че трябва да научим повече. Но все пак нещо ни показа, че има мутации," обяснява вирусологът Ноел Тордо от Институтът Пастьор.
"За момента начинът на предаване е все същият. Просто трябва да избягвате контакт (с болен човек). Но като учен не мога да предскажа, че това няма да се промени. Може би и това ще стане", заяви Тордо.
Изследователите следят промените в структурата на вируса с помощта на метод наречен генетична последователност. Досега са анализирани около 20 кръвни проби от Гвинея. Още 600 проби ще бъдат изпратени в лабораториите през следващите месеци.
Предишно подобно проучване в Сиера Леоне показа, че вирусът на Ебола е мутирал значително през първите 24 дни на епидемията, по данни на Световната здравна организация.
"Това със сигурност поражда много научни въпроси относно предаването на вируса, отговор на ваксини и лекарства, употребата на лекуваща плазма. Въпреки това, много генни мутации не могат да имат някакво влияние върху начина, по който вирусът реагира на лекарства или поведението му веднъж попаднал в човек."
Изследването в Париж също така ще помогне на учените да получат по-ясна представа защо някои хора оцеляват след Ебола, а други не. Степента на оцеляване на сегашната епидемия е около 40%.
Новото проучване се надява да помогне на учените да разработят ваксини за защита на хората срещу вируса. Изследователите от Института Пастьор разработват понастоящем две ваксини, които се надяват да бъдат изпробвани върху хора до края на годината.
Едната е модификация на широко използваната ваксина срещу морбили, при която на хората е дадена отслабена и безвредна форма на вируса, което от своя страна предизвиква имунитет. Така организмът се бори и реагира на пораженията на заболяването, ако влезе в контакт с него.
Ваксината, ако се окаже успешна, ще може да защити човешкия организъм както срещу морбили, така и срещу Ебола.