ФАКТИ.БГ
  • ебола-
  • вирус

Невидимата заплаха на 2014

Ебола е най-страшната епидемия от години насам, според СЗО

Публикувана: 29 Декември, 2014 15:00 Обновена: 30 Декември, 2014 16:12
0 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2010
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 0 от 0 гласа.

Епидемията от Ебола се превърна в едно от водещите събития на 2014 година. Разпространението и заразяването с болестта бяха основна тема на Срещите на върха наред с кризите в Украйна и Близкия изток, а ЕС, САЩ и ООН назначиха специални координатори на борбата с коварния вирус.

Ебола е описвана от учени и лекари като една от най-големите масови зарази в историята, засягаща множество страни в Западна Африка като основните огнища на болестта бяха и подължават да са Либерия, Гвинея и Сиера Леоне. Имаше малък брой случаи, докладвани в Нигерия и единични случаи съобщени в Сенегал, макар да не бяха отчетени като сигнал за тревога, тъй като не доведоха до по-нататъшно разпространение на страшната болест.

Още през юни международната организация "Лекари без граници" предупреди, че битката със заразата може да бъде изгубена, ако не се предприемат бързи действия. Но едва два месеца по-късно Световната здравна организация (СЗО) излезе с пътна карта за борба с вируса, а чак през септември Съветът за сигурност на ООН обяви Ебола за заплаха за мира и световната сигурност.

За появата на Ебола в Западна Африка за първи път бе съобщено през март 2014 г. Тази й проява бързо се превърна в най-смъртоносната поява на болестта от нейното откриване през 1976 г.

В действителност сегашната епидемия, която завладя региона до този момент е убила повече хора отколкото всички други известни огнища на Ебола взети заедно.

Според Световната здравна организация до 24 декември тази година са докладвани над 7500 смъртни случая в шест страни - Либерия, Гвинея, Сиера Леоне, Нигерия, САЩ и Мали. Общият брой на заразените надхвърля 19 400. СЗО признава, че цифрите са занижени, предвид трудността за събиране на данните.

Служители на организацията миналата седмица откриха десетки тела в отдалечена диамантена мина в Сиера Леоне. Откритието предизвика опасения, че мащабът на разпространение на вируса може да е много по-голям и да има още недокладвани случаи.

Кога започна епидемията

Какво е Ебола?

Ебола всъщност е група от пет вида вируси (Bundibugyo ebolavirus; Zaire ebolavirus; Reston ebolavirus; Sudan ebolavirus; Taï Forest ebolavirus), които проявяват различни симптоми и се разпространяват в различни части на света (Централна и Западна Африка, Китай и Филипините). Засега единствено видовете на Ебола в Африка са причинявали зараза и смърт сред хора, докато в Китай и Филипините е имало огнища единствено сред животни.

Как се разпространява?

Болестта е силно заразна. Възниква най-често в отдалечени градове в близост до тропическите гори в Централна и Западна Африка. Болестта се пренася от диви животни. Документирани са случаи на инфектирани шимпанзета, горили и маймуни, антилопи и таралежи, но се вярва, че прилепи от семейство Pteropodidae са естествените домакини на вируса.

Между хората, вирусът се предава чрез пряк контакт на телесни секрети (пот, кръв, лимфа, слюнка, урина, семенна течност, фекалии), но след време за предаване е достатъчен и допир до кожата на болния или заразена повърхност, тъй като вирусът започва да се отделя и от рушащите се клетки на епидермиса. Опасност от заразяване представляват и погребалните церемонии и ритуали, тъй като вирусът продължава да живее известно време в мъртвото тяло.

След излекуване човек престава да бъде заразоносител, но има тази особеност, че семенната течност на заразените мъже остава инфекциозна до 7 седмици след излекуването им. Хората, които са се възстановили успешно, придобиват имунитет срещу болестта, или поне досега не е регистриран случай на повторно разболяване.

Какви са симптомите?

Симптомите се развиват в период от 2 до 21 дни след заразяването. Започва се със симптоми като при грип - главоболие, диария, повръщане, обща отпадналост, възпалено гърло, мускулни и ставни болки.

В по-напреднал етап започват треска от висока температура, бъбречни и чернодробни кризи и вътрешни и външни кръвоизливи, които обикновено са причината за фаталния край. Лабораторните показания на заразени хора показват ниски нива на бели кръвни телца и повишено съдържание на чернодробни ензими в кръвта.

Най-сигурният начин да се диагностицира болестта е чрез изследване на кръвта, тъй като симптомите могат да се сбъркат с още десетки тропически и инфекциозни болести.

Изследователи от "Ню Ингланд джърнал оф медисин" са проследили първият случай на болестта до две-годишно дете, което почина през декември 2013 г. в малко село в югоизточна Гвинея.

През март, болнични служители предупредиха Министерството на здравеопазването в Гвинея, а след това и "Лекари без граници". Те съобщиха за загадъчна болест в югоизточните райони на страната, която причинява треска, диария и повръщане. Бързо стана ясно, че болестта има висока смъртност - от първите 86 случая, 59 завършиха със смърт.

По-късно СЗО потвърди, че болестта е Ебола.

Всъщност за пръв път смъртоносната болест е идентифицирана през 1976 г. и се среща в райони на юг от Сахара. Там обикновено се съобщава за по-малко от 500 случая всяка година и няма случаи на заболявания между 1979 и 1994 година. През август 2014 г. от СЗО обаче потвърдиха отделно огнище на вируса в Демократична република Конго. От началото на октомври е съобщено за 70 болни и 43 смъртни случая. Въпреки това, огнището в ДР Конго е с различен щам на вируса и няма връзка с епидемията в Западна Африка, която превръща в незначители случаи всички предишни огнища.

Разпространение

След като болеста започна в един от основните търговски центрове на Гвинея през март, не след дълго успя да прекоси границите на страната и в края на месеца вече бяха потвърдени случаи и в Либерия, а през май и в Сиера Леоне.

През юни "Лекари без граници" вече описваха избухването на Ебола като излязло извън контрол.

Първият случай на болестта в Нигерия дойде през юли и през същия месец двама водещи лекари в борбата с Ебола починаха от вируса в Либерия и Сиера Леоне.

През август, Здравната агенция на ООН обяви "международно здравно извънредно положение", заявявайки че координираният отговор е от съществено значение, за да се спре разпространението на вируса.

Сенегал съобщи за своя първи случай на Ебола на 29 август. Млад мъж от Гвинея пътувал за Сенегал, въпреки че бил заразен с вируса.

До септември генералният директор на СЗО Маргарет Чан заяви, че броят на заболелите расте много по-бързо, отколкото организацията може да ги управлява. Директор на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ, Томас Фриден, заяви през октомври, че огнището на Ебола в Западна Африка не може да се сраяни с нищо освен може би с появата на ХИВ/ СПИН.

На 25 октомври властите в Мали потвърдиха смъртта на първия пациент, страдащ от Ебола - две-годишно момиче. Момичето пропътувало стотици километри с автобус от Гвинея през Мали, като през цялото време показвало признаци на болестта, заявяват от СЗО. Мали в момента се бори с втора вълна на смъртоносния вирус. Заразен ислямския проповедник от Гвинея, който първоначално бил диагностициран като болен от бъбреци, бе лекуван в клиника в Бамако. Проповедникът почина няколко дни след влизането си в страната. Двамата здравни работници, които полагаха грижи за проповедника също загинаха след заразяване с вируса.

Според данните на ООН 3384 души са загинали в Либерия; 2582 в Сиера Леоне; 1607 в Гвинея; 8 в Нигерия, 6 в Мали и един в САЩ.

СЗО обяви огнищата в Нигерия и Сенегал за официално потушени, тъй като там не е имало нови случаи от 5 септември до сега.

На 28 август СЗО публикува пътна карта, която даваше необходимите инструкции, стъпка по стъпка, за привеждане на епидемията под контрол и предотвратяването на по-нататъшно разпространение на болестта в рамките на Западна Африка.

Сред ключовите елементи, необходими за предотвратяване на разпространението бяха проследяване на болните, социална мобилизация и обществена осведоменост.

Вирусът извън Африка

Първият случай на човек, диагностициран със смъртоносния вирус извън Африка бе обявен на 1 октомври в САЩ. 42-годишният Томас Ерик Дънкан, който се заразил с вируса в Либерия, преди да отпътува за САЩ, почина на 8 октомври. Той не показал симптоми на болестта до 24 септември, пет дни след пристигането си. Властите наблюдаваха всички, с които той е бил в контакт. Две от медицинските сестри от Тексас, които се бяха грижили за Дънкан се заразиха, но лекарите успяха да ги спасят.

Испанската медицинска сестра Тереза Ромеро бе първият човек, който се зарази с вируса извън Западна Африка.  Ромеро бе хоспитализирана и изолирана на 6 октомври т.г., когато бе потвърдено наличието на смъртоносния вирус в кръвта й. Тя беше част от екип от около 30 служители в болницата Карлос II в Мадрид, който се грижеше за  двама мисионери, които се върнаха от Либерия и Сиера Леоне след заразяване.

При лечението на Тереза Ромеро бе приложен експериментален японски антивирусен препарат, а също и кръвна плазма с антитела срещу Ебола от излекувала се монахиня от Екваториална Гвинея.

Германия, Норвегия, Франция, Италия, Швейцария и Обединеното кралство също бяха сред страните, в които се появиха пациенти, контактували с вируса в Западна Африка. Преди дни се появи случай и в Япония.

Ваксината

След като вирусът се превърна в една от най-стршните медицински заплахи за човечеството, множество учени и лекари започнаха да търсят ваксина срещу болестта. Паралелно лек  търеха в САЩ, Русия, Япония и на Стария континент.

В края на септември тази година СЗО организира експертни консултации, за да оцени работата на всички екипи, занимаващи се с откриването на ваксина за смъртоносния вирус и в крайна сметка да лицензира два кандидата.

Следващата стъпка бе да се работи за наличието на достатъчни количества от ваксината колкото е възможно по-скоро, за защита на критичната първа линия на здравните работници и да може да се реагира бързо при бъдещи еволюции на епидемията.

Крайната цел на този форум бе да се намери напълно тестван и лицензиран продукт, който да е възможно да се използва в кампании за масова ваксинация.

В първата фаза се появиха две обещаващи кандидат-ваксини с клинична степен, които се очаква да влязат в употреба през 2015 г.

Първата (cAd3-ZEBOV) е разработен от "Глаксо Смит Клайн" в сътрудничество с Националния институт по алергии и инфекциозни заболявания на САЩ. Тя бе тествана върху шимпанзе, заразено с вируса на Ебола, а по-късно и върху здрави доброволци в Англия, Мали и Швейцария.

Втората (rVSV-ZEBOV) е разработена от Агенцията за обществено здравеопазване на Канада в Уинипег. Лицензът за комерсиализация на канадската ваксината се държи от една американска компания, компанията "Ню Линк Дженетикс", разположена в Еймс, Айова. Ваксината използва отслабен или разреден везикулозен стоматит вирус, патоген намерен в животновъдството; един от неговите гени е бил заменен с ген на вируса Ебола.

Паралелно с двете одобрени от СЗО ваксини и други страни работеха по създаването на препарат за превенция от вируса. Русия и Китай също разработиха свои ваксини.

Руската ваксината е създадена в Научно-изследователския институт на грипа в Санкт Петербург от група млади учени. Първите тестове са върху животни в Центъра по вирусология към  министерството на отбраната. Тестирането върху хора ще се провежда в чужбина - първите изпитания са планирани за Африка върху доброволци и ще приключат през февруари.

Още в края на август Китай одобри производството на първата в страната ваксина срещу Ебола. Медикаментът JK-05 e разработен още преди пет години от Института по микробиология и епидемиология към Военномедицинската академия на китайската армия. Ваксината е разработена за нуждите на китайската армия. Тя е била изпитана върху животни и изпитанията са били успешни. Използването й ще се разрешава само в крайни случаи.

Към момента обаче все още няма одобрена ваксина срещу смъртоносния вирус, въпреки че се провеждат няколко проучвания в тази насока.

Целта на една успешна ваксина е да създаде антитела в организма на здравите хора, които могат да се борят с бъдещи инфекции.

Паричната равносметка

През октомври Европейската комисия обяви, че осигурява още 280 милиона евро за борба с вируса, с което общо вложените от ЕС средства  надвишиха един милиард евро. Половината от новата субсидия бе предоставена пряко от бюджета на ЕС, а останалите дойдоха от фармацевтични дружества, работещи в търсене на ваксина срещу вируса.

Световната банка отпусна стотици милиони.

Франция обеща 100 милиона евро помощ за справяне с болестта, като отвори няколко центрове за грижи в Гвинея.

Президентът на САЩ Барак Обама поиска от Конгреса над 6 милиарда долара за борбата с болестта.

В набирането на средства за здравна помощ и храни за засегнатите страни се включиха много държави и технологични гиганти като Facebook и Google.

И България се включи в набирането на средства. В края на декември правителството одобри отпускането на 50 000 евро в подкрепа на усилията на международната общност за ограничаване на разпространението на вируса в Западна Африка.

Човек на годината

Вирусът на Ебола се превърна в една от основните теми не само по време на срещите на високо равнище на ООН, ЕС и други световни организации, но бе и тема за разговор и опасения сред обикновенните хора.

Заради значението си събирателният образ на здравния работник, който се бори против разпространинението на вируса, беше обявен за „Човек на годината“ от авторитетното американско списание „Тайм“.

"За непрекъснатите прояви на смелост и милосърдие, за това, че дават на света време да подобри защитата срещу болестта, за готовността да се подложат на риск, за постоянството и понесените жертви в борбата за спасяване на много хора, „Тайм“ обявява борците с вируса на Ебола за Човек на годината“, обяви главният редактор на изданието Нанси Гибс.

Хора от „Лекари без граници“ и други хуманитарни организации работят рамо до рамо с местни лекари и медицински сестри в засегнатите страни, добави тя.

Поставете оценка на статията:
Оценка 0 от 0 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg ще бъдат премахнати.


Ловци на бисери