Главният герой от филма "50 нюанса сиво" е болен човек и трябва да отиде на психолог. Изживял е тежко детство, насилие, вследствие на което иска да наранява и да бъде нараняван". Това заяви пред Нова телевизия сексологът Наталия Кобилкина на фона на масовата истерия, която предизвика лентата още в първите си дни на голям екран.
"Той е един идеален образ, който не съществува. Хем е доминант, хем е милиардер", заяви Кобилкина. Според нея главната героиня не е от най-сексуалните жени, а героят е едно "момченце, което има патология и трябва да се лекува".
"Жените дълги години бяха притиснати от своята сексуалност. Това се нарича синдром на Червената шапчица. Една жена, която е доста смотана, сама отива при "вълчо" и му казва: "Изяж ме", анализира Кобилкина.
"Не, не това е синдромът на Синия кондом", поправи я светският хроникьор Любомир Милчев-Денди. "Не знам защо книгата е наречена "50 нюанса сиво", след като трябва да е наречена "50 нюанса изчервяване", каза още той. По думите му "с всяка следваща сцена на голямо блудство, героинята се изчервява все повече и повече".
"По целия свят жените са незадоволени, дълги години", заяви Кобилкина.
"А в коя епоха жената е била задоволена?", засече я Денди.
"Сега жената си търси начин да бъде задоволена. Сега или никога", отговори тя.
"А знаете ли защо е незадоволена? Защото живеем в общество на нарцисизирани хедонисти. Във филма всичко е позволено - камшици, връзване", коментира Денди.
"Този филм е направен много по детски. Това е един от най-скучните филми, които съм гледала", коментира Кобилкина. "Лошото е, че тийнейджърките ще израснат в епохата на тази книга - с този извратен богаташ. За мен да не спиш с жена, която обичаш, е извратено", заяви тя и добави: "В залата на прожекцията бяхме 300 жени и трима мъже. Моят приятел беше ужасен. А аудиторията бяха жени под 25. Хилеха се, кефеха се и явно им харесваше".
"Филмът е един безумен хибрид между „Жюстин” на Дьо Сад и „Любовникът на лейди Чатърли". Това, което се случва между двамата герои, е еротизация на абсолютния дезинтерес", заяви Денди.
И той, и Кобилкина се съгласиха, че "50 нюанса сиво" е една книга за самотата.