Веднъж Буда пътувал от едно село за друго. Било горещо, той вървял по брега на реката, пясъкът бил мокър и по него оставали следи.
Случило се така, че велик астролог завършил обучението си в Каши, цитаделата на индийското знание, и се връщал вкъщи. Той завършил обучението си и станал съвършен в предсказанията.
Неочаквано видял следи в пясъка и не могъл да повярва на очите си. Това били следите на велик цар, който управлявал света.
„Или цялата ми наука е фалшива, или това са следи на велик цар. Но ако е така, какво прави цар и владетел на света в такова малко село бос по пясъка?” –помислил си той.
И великият астролог тръгнал по следите, оставени в пясъка.
Буда седял под едно дърво. Приближавайки го, астрологът се озадачил още повече. Пред него седял цар, но изглеждал като същински просяк.
Смутеният астролог се обърнал към Буда:
- Моля те, разсей съмненията ми. 15 години се обучавах в Каша, 15 години от живота си посветих на науката на предсказването. Ти измамник ли си или владетел на целия свят? Ако кажеш, че си измамник, ще изхвърля всичките си скъпоценни книги в реката, защото те са безполезни. Ще ги изхвърля и ще си отида в къщи, защото напразно съм загубил 15 години от живота си.
Буда отворил очи и казал:
- Смущението ти е естествено. Ти случайно срещна изключителен човек.
- Каква е тайната ти? – попитал астрологът.
- Аз съм непредсказуем! Не се тревожи и не изхвърляй книгите си. Почти е невъзможно да срещнеш подобен човек. Твоите книги говорят истината. Но в живота винаги има изключение от правилата.
Астрологът попитал:
- Как си станал непредсказуем?
Буда отвърнал:
- Аз съм внимателен, не правя една и съща грешка два пъти. Намирайки се в състояние на постоянно осъзнаване, аз станах жив. Ти не можеш да ме разгадаеш, никой не може да предскаже следващия момент от моя живот. Той е неизвестен даже на мен самия. Той израства!
Тогава астрологът паднал в краката на Буда и помолил за посвещение и прошка.