В едно село живеел един човек. Той се откроявал сред хората с това, че макар и бедно, но живеел щастливо. Човекът винаги безкористно помагал на другите хора, с каквото можел: на някои с добра дума, на някои с дело. Чували се слухове, че когато бил сам, той възхвалявал Бога, искрено Му благодарил за богатите дарове. Тези слухове стигнали до именит жрец. Жрецът решил да посети този човек, за да види със собствените си очи какви са тези богати дарове, за които той хвалил Бог.
Дошъл жреца в жалката колиба, където живеел бедняка, и казал:
– Добър ден!
Човекът с усмивка отговорил:
– И не помня денят за мен някога да не е бил добър.
Жрецът се удивил на този отговор, защото никой до сега не бе му отговарял така, и решил да каже своето приветствие другояче.
– Аз просто желая Бог да те дари с щастие.
Човекът също се удивил и отговорил:
– И нещастен не си спомням да съм бил.
Жрецът помислил, че беднякът просто не е научен на висшите маниери как да води светски разговор и казал:
– Какво говориш?! Аз просто желая в живота ти всичко да бъде благополучно.
Човека още повече се удивил и искрено отговорил:
– И никога не съм бил злополучен, добри човече.
Жрецът разбрал, че този бедняк дори не разпознал неговата знаменита особа и побързал да премине към същината:
– Както и да е, желая ти това, което самият ти желаеш...
– Аз да си желая?! – разсмял се човекът. – Но на мен нищо не ми е необходимо. Аз имам всичко, което желая.
– Как така?! – изумен възкликнал жрецът. – Та ти живееш в такава бедност! Даже богатите хора се нуждаят от много неща, а и много желаят, какво остава за бедняците.
Човекът казал:
– Тези хора са нещастни, защото търсят земното щастие и живеят в страх от загуба на своите илюзии и перспективата да бъдат нещастни. Нещастен е този, който търси своето щастие в илюзиите на този свят. Тук има само едно истинско щастие – да бъдеш здраво съединен с Бог и да живееш по Неговата воля. Аз не търся временното благополучие, защото това, което имам е това, което ми е дадено в живота от Бог. Ето за това съм и благодарен. Всичко приемам с радост: и това, което хората наричат беда и това, което приемат за лошо. Аз Му благодаря за това, че ме е дарил с богатите си дарове.
Жрецът се усмихна:
– Но Бог нищо не ти е дал, оказва се, че ти Му благодариш лицемерно.
Човекът отвърнал:
– Бог ме вижда целия, Той вижда моите изкушения и моите възможности. Той ми дава винаги това, което ме прави духовно съвършен.
Жрецът попитал:
– На какво живееш?
Човека отговорил:
– Моята главна грижа всеки ден е да бъда здраво съединен с Бог и да живея съгласно Неговата воля, за да може моя живот да бъде съвършено съединен и съгласуван с волята Божия. Така и минава всеки мой ден. А всяка нощ, когато лягам да спя аз отивам при Бога.
– И къде намери Бога?
– Там, където открих Истината. Когато оставих като ненужна дреха всичко земно на брега на своите съмнения, когато влязох в Неговите води на Озарението в чистотата на своите помисли и добра Съвест.
Жрецът започнал да се колебае, защото никога до сега не бе срещал толкова беден човек, който да изрича такива думи.
– Кажи ми, по свое убеждение ли говориш? Същото ли ще говориш, ако на Бог му бъде угодно да изпрати твоята Душа в ада?
Човекът, свивайки рамене, отговорил:
– Всеки ден аз се държа за Бог с целите неразривни обятия на моята Душа. Моята искрена Любов към Него е безмерна. Прегръдката ми е толкова силна, а Любовта към Него толкова безгранична, че където и да ме изпрати, там заедно с мен ще пребивава и Той. А ако Той е с мен, от какво да се боя? Живота за мен е там, където е и Той. За моята Душа би било по-драго да живее извън рая, но с Бог, от колкото на небесата, но без Него.
– Абе кой си ти?! – с удивление и уплаха попитал жрецът.
– Който и да съм, не е важно, важното е, че съм доволен от своя живот. И не бих го заменил за никой живот и земните богатства на всички владици взети заедно. Всеки човек, който успява да се владее, който е господар на своите мисли и е здраво свързан към Бог с Любовта си, е най-богатия и най-щастливия човек на този свят.
– Кажи, бедняко, кой те научи на тези Мъдрости?
– Моя единствен учител – това е Бог. Всеки ден от своя живот аз се старая да върша добро в този свят, моля се, упражнявам се в развиването на благочестиви мисли. Но при това винаги следя за едно, да бъда здраво съединен с Бог и неговата безкрайна Любов към мен. Единствено съединението с Бога ме прави духовно съвършен. Живота в Божията Любов ме учи на всичко.
Из „Аллатра“, Анастасия Нових