Живописният Биертан е село в централната част на Румъния. То е едно от най-важните саксонски селища с укрепени църкви в Трансилвания, които са обекти на Световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1993 г.
Биертан е сякаш замръзнал в миналото. Пътуващите с коне каруци все още са част от ежедневието, а местните жители се събират на селищните площади, за да търгуват със стоките си. В сърцето на селото, на върха на висок хълм, се извисява църква от 15-ти век.
Вътре в църквата, по протежението на една от крепостните ѝ стени, е разположена малка сграда с вътрешна стая, малко по-голяма от килер. В продължение на 300 години семейните двойките, чиито бракове са били пред провал, са се оказвали тук, затворени, в някой случаи в продължение на шест седмици, от местния епископ с надеждата, че ще изгладят проблемите си и ще предотвратят развода.
Лутеранството, религията на трансилванските саксонци, управлявала повечето аспекти от живота на хората и въпреки че разводът бил разрешен при определени обстоятелства - като прелюбодеянието - се предпочитало двойките да запазят своя съюз. Затова в миналото мъж и жена, които искали развод, трябвало да посетят епископа, който ги пращал в така наречения “брачен затвор”. Така се разбирало дали различията между двамата съпрузи можели да се преодолеят и да се избегне раздялата.
"Брачният затвор се е явявал като вид инструмент за запазването на обществото в реда на старите християнски канони", обясни Улф Зиглер, настоящият епископ на малкото градче.
Зиглер отбелязва, че в миналото жените и децата са били силно зависими от мъжете и е било за предпочитане семейството да остане заедно. Според законите в градчето, ако мъж се разведе веднъж, то той е длъжен да даде половината от имането си на жената. Ако обаче се разведе втори път - втората съпруга няма право да получи нищо.
Благодарение на храма, и по-точно на неговата пристройка, за периода от 300 години в Биертан има само един развод. Може би не е толкова изненадващо обаче, че причината, поради която жителите на Биертан са избягвали раздялата, е била далеч по-прагматична. "Причината повечето двойки да останат заедно вероятно не е била любов, а по-скоро необходимостта да излязат от тясната стаичка, за да продължат живота си", кавза Зиглер."Шест седмици са много дълъг период на отсъствие, след който осигуряването на прехраната за цяла година напред става изключително трудно”.
В момента, разбира се, малкото оскъдно обзаведено помещение е превърнато в музей, но някои от жителите на Биертан вярват, че дори и в наши дни този "семеен карцер" може да послужи за пример на модерните двойки.