Една вечер малкият ни син се приближи до майка си, която приготвяше вечерята, и й подаде лист хартия, изписан с типичния детски почерк. След като си избърса ръцете в престилката, майка му го прочете и ето какво пишеше на него:
За косене на тревата – 5 долара
Задето си почистих стаята тази сутрин – 1 долар
За това, че пазарувах вместо теб – 0.50 долар
За това, че гледах малкото си братче, докато ти беше на покупки – 0.50 долар
За това, че изхвърлих боклука – 1 долар
За това, че получих добра оценка – 5 долара
Задето почистих и заравних двора – 2 долара
Обща сметка – 14 долара
По лицето ѝ можеше да прочета спомените, които пробегнаха през ума й, докато го гледаше как стои пред нея в очакване. И така, тя хвана химикалката, обърна листа откъм празната страна и написа следното:
За деветте месеца, през които те носех, докато растеше в корема ми: без цена.
За всички нощи, през които съм будувала край леглото ти, когато си бил болен: без цена.
За всички мъчителни мигове и за всички сълзи, които съм проляла заради теб през годините: няма цена.
Когато събереш всичко това, ще видиш, че моята любов: няма цена.
За всички нощи, изпълнени със страхове, и за тревогите, които знам, че тепърва ще имам заради теб: без цена.
За играчките, храната, дрехите и дори задето ти бърша носа, за това няма цена, сине.