Продавачът стоеше зад тезгяха на магазина и разсеяно наблюдаваше минувачите. Едно малко момиченце се приближи до магазинчето и залепна за витрината. Когато намери онова, което търсеше, очите му заблестяха от възторг. То влезе и помоли да му покажат гердана от тюркоаз.
- Това е за сестра ми. Можете ли да го опаковате красиво? -попита момиченцето.
Собственикът с недоверие погледна малкото дете и попита:
- А колко пари имаш?
Момиченцето извади от джоба на палтенцето си кърпичка, завързана на вързопче, развърза я и изсипа на тезгяха богатството си от дребни монети. С надежда в гласа си попита:
- Ще стигнат ли?
Бяха наистина купчинка дребни монети. Момиченцето заприказва:
- Знаете ли, искам да направя подарък на кака ми. Откакто почина мама, тя се грижи за нас, а за себе си никога не намира време. Днес е рожденият ѝ ден и съм сигурна, че страшно ще се зарадва да получи точно този гердан. Ще ѝ отива на очите.
Мъжът взе гердана, отиде навътре в магазина, донесе красива кутийка и сложи вътре огърлицата. Опакова пакетчето и го завърза с панделка.
- Заповядай! - каза на момиченцето. - И го носи внимателно!
Детето бързо побягна към вкъщи. Работният ден беше на привършване, когато в магазина влезе една девойка. Тя сложи на тезгяха кутийка и до нея постави опаковъчна хартия и развързана панделка.
- Тук ли е купен този гердан? Колко струваше?
- А! - засмя се продавачът - цената на всяка вещ в моя магазин е конфиденциална и зависи от договарянето между мен и клиента.
Девойката строго промълви:
- Но сестра ми имаше само няколко дребни монети. А този гердан е от тюркоаз, нали? Вероятно е доста скъп. Това не е по джоба ни.
Мъжът опакова отново гердана в кутийката, завърза панделката, подаде пакетчето на девойката и каза:
- Тя плати най-високата цена. Повече, отколкото може да плати който и да е възрастен – тя даде всичко, което имаше.
Тишина изпълни малкото магазинче и две сълзи се търкулнаха по лицето на девойката, стискаща в треперещата си ръка малкото пакетче.