Край пътя до селото стояло едно старо, изсъхнало дърво.
Една нощ, по същия път вървял крадец. Видял отдалеч силуета на дървото и помислил, че е полицай, който дебне в засада. Изплашил се и избягал в обратната посока и не спрял да тича, докато дървото не се изгубило от погледа му.
На следващата вечер минал влюбен млад мъж. Забелязал изящен силует в далечината и си помислил, че това е неговата любима, която отдавна го чака. Сърцето му радостно запърхало. Усмихнал се и се затичал напред. Искал да стигне до любимата си възможно най-скоро и да не губи дори минутка от времето, което ще прекарат заедно.
Но дървото си останало дърво.
А ние виждаме само онова, което съзнанието ни кара да виждаме. Това може да са най-искрените ни копнежи или най-големите ни страхове. Зависи от нас!