Едно сляпо момче седяло на стъпалата пред голяма сграда с шапка пред себе си. То държало табела с надпис: “ Моля помогнете! Аз съм сляп.”
В шапката на момчето имало само няколко монети.
По улицата вървял един човек. Той извадил няколко монети от джоба си и ги пуснал в шапката. След като направил това, мъжът взел табелата, написал няколко думи на нея и се отдалечил. Много скоро шапката започнала да се пълни с монети. Повече хора започнали да оставят пари на сляпото момче.
Същият следобед мъжът, който сменил табелата се върнал, за да види как вървят нещата. Момчето го разпознало по стъпките и го попитало:
- Вие сте човека, който тази сутрин смени моята табела! Какво написахте?
Мъжът отговорил:
-Аз просто написах истината. Написах това, което и ти беше написал, но по друг начин.
Това, което мъжът беше написал на табелата гласяло:
“ДНЕС Е ПРЕКРАСЕН ДЕН, НО АЗ НЕ МОГА ДА ГО ВИДЯ.”
***
Как казваме и показваме нещата е от изключителна важност. И двете табели казвали, че момчето е сляпо, но по наистина различни начини.
Понякога е нужно съвсем малко, за да се замислим и оценим даровете, които имаме, но които често приемаме за даденост. Научете се да бъдете благодарни за даровете в живота си! Помнете онези, които имат по-малко и помагайте когато и с каквото можете. Дори няколко думи могат да променят живота на човек.