„Money“ на Pink Floyd: песента, която превърна иронията към парите в световен хит

Звукът на касов апарат. Дрънченето на монети. Шумът от късане на касови бележки. След това се появява бавна, хипнотична бас линия, изградена само върху осем ноти, а гласът на Дейвид Гилмор изрича едни от най-разпознаваемите начални думи в историята на рока: „Money! Get away…“.

Така започва песента, която променя съдбата на Pink Floyd и превръща британската група от култово име в световен феномен.

Когато през юни 1972 г. Роджър Уотърс влиза в легендарното лондонско студио „Abbey Road“ с основата на „Money“, едва ли някой предполага, че тази необичайна композиция ще се превърне в най-големия международен успех на групата.

Песента започва като експериментална идея – ритъм в нестандартния размер 7/4, който я прави трудна за изпълнение и далеч от формулата на обичайните поп и рок хитове. Именно този необичаен ход създава напрежението и различното звучене, което по-късно се превръща в нейна запазена марка.

„Това беше рифът на Роджър“, разказва години по-късно Дейвид Гилмор. „Той беше написал и текста. Ние просто я завършихме – добавихме китарните сола и някои нови рифове.“

Как Pink Floyd създават звука на парите

Един от най-запомнящите се елементи в песента са звуковите ефекти, които още от първите секунди задават темата ѝ.

Роджър Уотърс първоначално създава тези звуци у дома, използвайки подръчни предмети. Той хвърля монети в купа, която съпругата му използва за работа с глина, за да получи характерното метално звучене.

Барабанистът Ник Мейсън допринася по свой начин – пробива дупки в стари британски монети и ги нанизва на конци, за да създаде специфичния звън, който се чува в началото на записа.

Но истинският магически момент идва от китарата на Гилмор.

Макар самият музикант по-късно с усмивка да определя „Money“ като „странен опит за фънк“ на „приятни бели английски студенти по архитектура“, неговото китарно соло придава на песента емоция и сила. Особено запомнящ се е моментът около третата минута, когато композицията достига своята кулминация.

Хит, в който самата група не вярва

Парадоксално е, че членовете на Pink Floyd не очакват „Money“ да се превърне в голям успех.

Те смятат, че сложният ритъм ще попречи на песента да достигне до широка публика. Докато мениджърите на групата веднага разпознават потенциала ѝ, музикантите остават скептични.

Оказва се, че грешат.

Издадена като сингъл на 7 май 1973 г., след включването ѝ в легендарния албум „The Dark Side of the Moon“, песента достига 13-о място в американската класация Billboard Hot 100.

Успехът ѝ превръща Pink Floyd в едно от най-големите имена на световната рок сцена. И създава един любопитен парадокс – песен, която критикува властта и алчността на парите, сама се превръща в източник на огромен комерсиален успех.

Песента, която публиката винаги иска да чуе

След появата на „Money“ групата се сблъсква с ново предизвикателство.

Феновете започват постоянно да настояват именно за тази песен по време на концертите. За Pink Floyd, чиято публика дотогава е известна с тишината и вниманието към по-сложните музикални композиции на групата, това е необичайно преживяване.

„Беше истински шок“, спомня си Гилмор. „Да стоим пред хора, които крещят да изсвирим една конкретна песен.“

Втората версия на „Money“ и конфликтът между Гилмор и Уотърс

Историята на песента получава още един интересен обрат през 1981 г.

Тогава Pink Floyd трябва да я презапишат за компилацията „A Collection of Great Dance Songs“, след като спор за авторски права блокира използването на оригиналния запис в САЩ.

Причината е, че Capitol Records държи правата върху версията от „The Dark Side of the Moon“ и отказва да я предостави на конкурентния лейбъл Columbia Records.

Проблемът е, че по това време отношенията между Роджър Уотърс и Дейвид Гилмор вече са силно обтегнати. В крайна сметка Гилмор записва почти всички инструментални партии сам, а единственият музикант от оригиналната версия, който се завръща, е саксофонистът Дик Пари.

Петдесет години по-късно - „Money“ през погледа на Роджър Уотърс

През 2023 г., половин век след оригинала, Роджър Уотърс представя нова версия на песента в проекта си „The Dark Side of the Moon Redux“.

Тя няма почти нищо общо с енергичния оригинал. Фънк ритъмът е заменен от бавна и мрачна акустична атмосфера. Изчезват китарата на Гилмор и саксофонът на Дик Пари, а вокалите са поверени на самия Уотърс.

Така „Money“ продължава да живее в различни форми – като песен за алчността, успеха, противоречията и сложните отношения между изкуството и комерцията.

Защото понякога именно песните, които поставят под въпрос стойността на парите, се оказват безценни.

Източник: Lifestyle.bg.