Веднъж скулпторът Поликлет от Сикион, живял през 5 век преди Христа, започнал да вае едновременно две еднакви статуи. Върху едната работел явно, а върху другата – тайно, в ателието си в покрайнините на Атина.
Докато работел по първата скулптура, Поликлет привидно приемал всички критики, съвети и внушения, които околните изказвали за нея, докато при втората статуя следвал само въображението си.
Врмето минавало и след няколко месеца, когато двете творби били готови, скулпторът ги изложил едновременно, една срещу друга. За първата – онази, която отразявала мненията и гледищата на критиците по време на работа – имало само възражения и критики. Докато втората – тази, която изваял, воден единствено от въображението си, получила само похвали.
- Атиняни – рекъл скулпторът, - държа да ви кажа, че статуята, която критикувате, е ваше дело, докато тази, която толкова много хвалите, е мое творение, моят собствен блян.