При стария учител дошъл ученик с молба да му помогне да се освободи от своя гняв.
— Покажи ми този свой гняв — помолил го учителят. — Изглежда е много интересен.
— В момента не е у мен, затова не мога да Ви го покажа — отвърнал ученикът.
— Добре тогава — продължил старецът, — донеси го, когато е у теб.
— Но не мога да го донеса, точно когато вече е у мен — започнал да обяснява ученикът. — Той идва за известно време, стои у мен и изчезва.
— В такъв случай — заключил учителят, — струва ми се, че този твой гняв не е част от истинската ти същност. А ако не е част от теб, той трябва да се настанява у теб отвън. Съветвам те всеки път, когато влезе в теб, да се биеш с пръчка, докато тя не издържи и побегне.
***
Понякога, за да променим голяма и значителна част от характера си, трябва да пострадаме и да осъзнаем, че за да се отървем от голямото зло, трябва да пожертваме нещо. Макар ударите с пръчка да изглеждат радикални, то в живота именно трудностите ни помагат да израстваме.