В първите години на християнството, един светия срещнал един голям богаташ, който търсил слуга за помощ с къщната работа. Светията доброволно предложил на богаташа да му стане слуга. Богаташът се съгласил, но първо го попитал:
- Колко искаш да ти платя?
- Продавам се за хиляда дукати.
– Съгласен съм, от днес ще бъдеш мой роб и слуга.
Светията изпълнявал добре работата си и останал две години в дома на богаташа. През тези две години той успял да обърне и двете дъщери на богаташа към Бога. Така той ги освободил от веригите на човешките заблуди. Когато свършил работата си, той казал на господаря си, че трябва вече да напусне дома му. Господарят дал съгласието си и му предложил сумата хиляда дукати, която му дължал. Обаче, светията отказал да вземе, каквато и да е сума, но вместо това му казал:
- Господарю, платено ми е всичко. За всяка от дъщерите ти, които обърнах към Бога, ми е платено по 500 дукати. Това е алегория, от която хората трябва да се учат.
Светията не е получил никаква сума за дъщерите на богаташа, но той знае, че е голяма радостта на небето, когато една душа се обърне към Бога.