Живял един много праведен и живеещ в името на Бога човек, който бил счетоводител. Той бил ужасно добър в сметките, работил с изключителна прецизност и точност. Но гледайки неговите сметки, на всички правело впечатление, че в дъното на всеки лист той пишел "Слава на Бога!".
Нямало как да не тръгнат различни версии, много от тях даже се шегували, че когато му излизат сметките, той благодарял на Бога за късмета. Други пък твърдели, че това било изтънчена подигравка. Но все пак, решили се да го питат:
- Ще ни кажеш ли все пак, защо на всеки твой лист има "Слава на Бога!". Подигравка ли е това или наистина благодариш?
Той се засмял и отвърнал:
- Никога ли не ви е правило впечатление, че много хора славят Бог, докато си правят други сметки и планове. Не ви ли е хрумвало, че може да се случи и обратното - именно насред сметките да го прославиш и благодариш - нещо съвсем естествено.
***
Благодарността трябва да е нещо, което ни идва отвътре и се случва естествено, а не нещо, з акоето да се чудим защо се случва.