В далечни източни страни живял прочут халиф от династията на Абасидите на име Харун ар-Рашид. След като халифът научил, че един поет бедуин на име Кайс се е влюбил безнадеждно в местна девойка Лейли и от любов към нея е изгубил разсъдъка си, заради което бил наречен Меджнун или Лудия, го обзело любопитство за жената, причинила такива страдания.
„Тази Лейли явно е страхотна жена — рекъл си той. — Превъзхождаща значително всички останали. Може би е невиждана красавица с рядък чар. Трябва непременно да се запозная с нея.“
Развълнуван и заинтригуван, той направил всичко по силите си, за да види Лейли. Искал лично да се убеди в нейните качества. Накрая един ден доверените му хора я издирили и я довели в двореца на халифа. Лейли разбулила лицето си, а Харун ар-Рашид останал много разочарован. Не че Лейли била грозна, недъгава или стара, но не била и кой знае колко привлекателна за халифа. Тя била най-обикновен човек с обичайни човешки потребности и куп недостатъци - жена като безброй други в халифата. Халифът не скрил разочарованието си.
— По теб ли си е изгубил разсъдъка Меджнун? Виж, ти изглеждаш съвсем обикновена. Какво толкова ти е особеното, че да те обикне така силно?
Лейли се усмихнала загадъчно и в този миг на халифа му станало ясно, че тя наистина е специална жена.
— Да, аз съм Лейли. Но ти не си Меджнун — отвърнала тя. — Трябва да ме видиш с неговите очи. Иначе няма да разбулиш никога тайната, наречена любов. Има ли начин да проумееш какво е любов, ако първо не обикнеш? Любовта не може да се обясни. Тя може само да се изживее. Любовта не може да се обясни, но именно тя обяснява всичко.
Из „Любов”,
Елиф Шафак