Веднъж един стар котарак видял малко котенце, което гонело собствената си опашка. Цялото му внимание било насочено към гоненето. Котаракът го приближил и седнал на тревата до него. Дълго го наблюдавал как пада, става и продължава до безкрай гонитбата. Накрая котето се уморило и седнало до него на тревата.
- Що за игра е това? – попитал котаракът. – Защо си гониш опашката?!
- Казаха ми, че опашката е котешкият късмет. Ако я хвана, ще имам много късмет в живота – отговорило котето.
- Когато бях малко коте и на мен ми казаха същото – усмихнато отговорил котаракът – и аз часове наред, всеки ден се стараех да си хвана опашката. Не ми остана време да се обучавам в котешката мъдрост.
- И какво се случи после? – с интерес попитало котето.
- После, когато тази безсмислена игра съвсем ми омръзна или просто пораснах, престанах да се занимавам с това безсмислено гонене и започнах да овладявам котешките учения. И знаеш ли тогава какво забелязах?
- Какво? – любопитно запитало котето.
- Видях, че опашката ми винаги и навсякъде ме следва!