Настрадин Ходжа имал най-богатата и плодородна ябълкова градина в цялото село.
Всяка година, когато ябълките узрявали, съседските деца прескачали оградата и тайно си късали от вкусните плодове.
И всяка година Настрадин Ходжа, виждайки децата, изхвърчал от дома си с викове, размахвал пушката си и сипел закани по тях. Децата се разпръсвали уплашени, но на следващата година пак прескачали оградата, за да крадат ябълки.
Един съсед, който години подред ставал свидетел на безрезултатното гонене на Настрадин, го попитал:
- Съседе, не те разбирам... Ти си толкова спокоен и великодушен човек. Береш богат плод, който е десет пъти над нуждите ти. Защо не оставиш децата спокойно да си наберат ябълки?
- Хм - подсмихнал се хитро Настрадин Ходжа - аз искам те да си наберат ябълки. Но аз също съм бил малко момче и знам, че ако не ги гоня, те не биха идвали в моята градина. Знай, че забраненият плод е най-желан.