Има една стара притча за един глуповат селянин, който бил поканен в къщата на господаря си. Господарят му го завел в кабинета си и му предложил супа, но селянинът тъкмо понечил да отпие, когато забелязал в купата малка змия. Не искал да набеди господаря си, затова отпил, а след няколко дни се почувствал толкова зле, че се върнал обратно в къщата.
Господарят му отново го завел в кабинета си и му приготвил някакво лекарство в малка купа, която му подал. Селянинът тъкмо понечил да отпие от лекарството, когато отново забелязал в купата друга змия. Този път силно възроптал, че тя е причината за болестта. Засмял се с цяло гърло господарят му и посочил тавана, от който висял голям лък.
- Това е само отражение на лъка - казал той. - Няма никаква змия. Тя е само в главата ти.
Селянинът погледнал отново и вече бил сигурен, че в купата няма никаква змия, а само отражение. Напуснал къщата, без да отпие от лекарството и се възстановил още на другия ден.
***
Ограниченията, които живеят вътре в нас, понякога са толкова силни, че ни изглеждат като отровни змии, които могат да ни разболеят или дори убият. Не се оставяйте на заблудите да ви водят, а погледнете нещата такива, каквито всъщност са.