Един будистки монах стоял сам на върха на един хълм рано призори. Стоял неподвижен и съвсем сам като хълма. Покрай него минали трима души, излезли на сутрешна разходка. Погледнали към него и започнало да размишляват относно точното му занимание. Първият казал:
- Този монах ми е ясен. Изгубил си е кравата и сега той стои тук и се взира от хълма с надеждата да я забележи.
Вторият казал:
- Но като гледам каква поза е заел, той изобщо не гледа. Той не се движи, очите му изглеждат почти затворени, значи човекът не търси нищо. Според мен той е тръгнал на разходка с приятел, който е изостанал и сега го изчаква.
Третият казал:
- Изглежда причината не е в това, защото ако някой чака някого, той от време на време се обръща назад, за да погледне дали не се задава приятелят му. Но монахът е съвсем неподвижен и не чака никого. Мисля, че се моли или медитира.
Спорът им така се разгорещил, че решили да го попитат лично. Когато се приближили до монаха, първият попитал:
-Ти кравата си ли изгуби? Защото знам, че преди време загуби кравата си и сега я търсиш, нали?
Човекът си отворил очите и казал:
- Не притежавам нищо, затова не мога да загубя нищо. Не търся кравата си, нито нищо друго.
Вторият казал:
- Тогава сигурно аз съм прав. Ти изчакваш изостаналия си приятел.
Човекът отговорил:
- Нямам нито приятели, нито врагове. Как тогава да чакам някого? Аз съм абсолютно сам и никой не е изоставал от мен, понеже няма никого.
Тогава третият казал:
- Значи аз съм прав, понеже не останаха други възможности. Според мен ти се молиш или медитираш.
Човекът се засмял:
- Ти си най-глупавият от тримата, тъй като аз не познавам никого, на когото да се моля и нямам никаква цел за постигане. Как тогава да медитирам?
Тогава тримата попитали в един глас:
- Какво правиш тогава?
- Просто си стоя и нищо не правя, - отговорил човекът.