Древни останки от замък, за който се предполага, че датира от времето на цивилизацията Урарту, бе открит от група турски изследователи в езеро, в Източна Турция.
По време на подводни изследвания, на дъното на езерото Ван — най-голямото езеро на територията на страната и второто по големина в Близкия Изток — изследователи от университета "Ван Юзюнку Йъл" неочаквано се натъкнали на руините на крепост, построена преди около 3000 години.
Учените открили уникалните останки на площ от около един квадратен километър, на дълбочина повече от 10 метра.
Van Gölü'nde kale kalıntısı bulundu https://t.co/Aat8OHhtkp pic.twitter.com/WrSLN3631z
— ANADOLU AJANSI (@anadoluajansi) November 11, 2017
Крепостта се оказала под вода, защото за последните столетия нивото на езерото, формирало се преди около 600 000 години, е вдигнало нивото си със150 метра.
Цивилизацията Урарту възниква през 9 век пр.н.е. (желязната епоха) и е известно още под имената Арарат или Царство Ван. Завладяно е от Мидия в началото на VI век пр.н.е.
В Стария Завет, книга Битие, се говори за Арарат, като за мястото, където, след потопа остава да лежи Ноевият ковчег.
Тахсин Чейлан, ръководител на екипа, заяви пред турските медии, че никой не е очаквал да намери нещо под водата.
"Археолозите и музейните уредници ни казаха, че там няма нищо, което да открием", добави той.
"Това откритие ще допринесе за развитието на туризма и икономиката на региона", каза още Чейлан, аргументирайки думите си с факта, че броят на желаещите да се гмуркат в езерото Ван се увеличава с всеки изминал ден, откакто е открита находката.
Заедно с руините бил открит и камък, във формата на лъв, за който археологът допълва, че е било истинско чудо да открият толкова малко нещо под водата. "Експертите ще дадат по-точно и детайлно описание на камъка", за да разберем от кога датира и кой го е направил."
Същите останки, само преди 2 години, са се намирали на сушата. През последните няколко десетилития нивото на водата в езерото Ван варира значително, като ту се покачва, ту се отдръпва. През 2015 г. водите на езерото се отръпват значително и останките от замъка са на сушата. По онова време обаче, никой не ги е изследвал толкова детайлно, колкото при сегашното им повторно откриване.