"Чудовище", "Голиат", "Реликва", "Древна", "Озадачаващо", "Учудващо", "Невероятно" — това са все думи, които учените използват, за да опишат най-далечната супермасивна черна дупка, откривана някога във Вселената.
Мистериозната черна дупка, датираща още от ранните години на нашата Вселена е била открита от изследователски екип от НАСА, Масачузетския технологичен институт, Института за наука "Карнеги" и Института за астрономия "Макс Планк".
Това звяр, поглъщащ материя, е с маса 800 милиона пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което е удивително голямо за своята млада възраст.
Чудовищната черната дупка се намира в центъра на галактика от типа квазер — астрономически звездни обекти, за които се смята, че са най-отдалечените във Вселената. НАСА описва квазерите като "най-ярките обекти във Вселената", заради невероятно количество енергия, което излъчват. Учените предполагат, че източник на тази енергия са масивни черни дупки, намиращи се в самия център на галактиките, захранвани от газове.
Подробно описание на невероятното откритие бе публикувано тази седмица в списание Nature.
На каква възраст е даден космически обект и на какъв етап от развитието на Вселената е бил формиран, учените определят от времето, което е нужно на светлината, да достигне до Земята.
"Тази черна дупка е много по-голяма отколкото очаквахме, имайки предвид, че става дума за 690 милиона години след Големия взрив. Откритието ни поставя под съмнение досегашните теории за произхода на черните дупки", коментира един от авторите на изследването Даниел Стърн от лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена, Калифорния.
"Тя има изключително голяма маса и като се има предвид колко млада е нашата Вселена, такова чудовищно нещо не би трябвало да съществува. Вселената просто не е достатъчно голяма, за да направи толкова голяма черна дупка. Съществуването ѝ е много озадачаващо", обяснява на свой ред Робърт Симко, професор по физика в Масачузетския технологичен институт.
От НАСА твърдят, че учените размишляват над теорията, че са били необходими специфични условия, които да позволяват на черната дупка да нарасне толкова бързо до такива чудовищни размери. Причината за възникването на този феномен обаче, все още си остава загадка.
За да достигнат до своето откритие, астрономите комбинирали данни от орбиталния телескоп на НАСА Wide-field Infrared Survey Explorer (WISE) и наземна апаратура за изследване на далечни обекти, включително телескопите "Магелан" на обсерваториите "Карнеги", които се намират в Чили.
Астрономът Едуардо Банадос от Обсерваторията към Института за наука "Карнеги", който е и ръководител на екипа, е бил натоварен със задачата да идентифицира най-достойните кандидати, от стотиците милиони обекти, открити с помощта на WISE, които да бъдат достойни за следващия етап от изследването — този, включващ телескопите "Магелан" .
Новооткритата черна дупка е предизвикала интереса на учените, заради възрастта на квазера, в който се намира. Според астрономите той датира още от времето, когато Вселената тъкмо е излизала от времето на пълен мрак и е започвала да свети. Откритието ще предостави фундаментална информация за ранната история на Вселената, когато тя е била на едва 5% от сегашната си възраст.
"Квазарите са сред най-ярките и най-отдалечени небесни обекти и са от решаващо значение за разбирането на ранната Вселена", коментира друг автор на настоящото изследване — Брам Венеманс от института "Макс Планк" в Германия.
В центъра на всеки квазер се намира черна дупка. Това са най-загадъчните и унищожителни обекти в Космоса. Те са остатъците от избухнали звезди, в които е концентрирана огромна маса в малки размери и чудовищно силна гравитация. Притегателната им сила е толкова голяма, че са способни да поглъщат цели планетарни системи и звезди. Астрономите ги използват, за да научат повече за ранната история на Вселената, особено за времето, известно като фаза на рейонизация.
"Рейонизацията е последният основен преход на Вселената и е една от настоящите граници в астрофизиката. Това е процес, започнал 150–800 млн. години след Големия взрив, когато радиацията е могла да йонизира неутралния дотогава водород, привеждайки космическата среда в сегашния ѝ вид", обяснява Банадос.
По-голямата част от първичния газ около новооткрития квазар е в неутрално (не йонизирано) състояние, което означава, че този квазар не само е най-отдалеченият от нас, а е единственото свидетелство за онзи тъмен период, преди Вселената да започне да свети.