Извършването на черепно-мозъчни операции без съвременна анестезия и антибиотици може да звучи като смъртна присъда. Но много древни народи са умеели да извършват подобни сложни медицински процедури хилядолетия преди появата на съвременната медицина.
Съществуват доказателства, че в древни времена хората са имали значителни познания по човешка анатомия и са владеели сложни хирургични техники, с които да правят трепанации — операции, при която се пробива отвор в черепа, за да се достигне мозъка.
Учените са открили доказателства за мозъчни операции още от времето на тайнствената цивилизация на шумерите, както и в древна Гърция, древен Египет, Месопотамия, Сибир, а също така и при изчезналите цивилизации в предколумбово Перу.
Не всеки, подложен на такава процедура е оцелявал, но въпреки това броят на преживелите се оказва удивително висок, според откритията на археолозите.
От всички древни цивилизации, практикували мозъчна хирургия, най-висок е бил процент на оцелелите след трепанация по време на империята на инките. Успеваемостта е била по-голяма дори от периода на Гражданската война в САЩ. Това показва проучване, водено от проф. Дейвид С. Кушнер, публикувано в специализираното издание World Neurosurgery.
Екипът му е изследвал 800 черепи на хора, претърпели трепанация в Перу в периода от ІV в. пр. н. е. до XVI век н. е., разказва списание Science.
Инките са били специалисти по отваряне на черепи, за да лекуват наранявания. Всеки шести череп, изследван в момента от учените, е с дупка – а повечето оперирани се възстановявали без големи усложнения. Причината е в много добрата техника за пробиване на костите, използвана от древните медици.
Трепанацията вероятно е била начин за лечение при наранявания на главата. След травматично нараняване, мозъкът обикновено набъбва и натрупва течност. Трепанацията изчиства такива фрактури и облекчава натиска, така че в много случаи би могла да бъде полезна.
Както можете да си представите, това е много опасна процедура и пациентът невинаги оцелява. Екипът е проучил 59 черепа от южното крайбрежие на Перу от между 400 пр.н.е. и 200 г. пр.н.е., 421 от централните планини на Перу, датирани от 1000 г. от н.е. до 1400 г. от н.е. и 160 от планините около Куско, столицата на империята на инките, от началото на 15-и век до средата на 16-и век. Много е лесно да се види дали пациентът е оцелял след процедурата — ако има белези на зарастване около раната, значи е оцелял — ако няма — значи не е.
Учените откриват, че перуанските хирурзи постепенно стават по-добри, като инките очевидно достигат забележителни постижения.
"Резултатите са невероятни", разказва Кушнер. Само 40% от най-ранната група са оцелявали при операциите. От следващата група обаче оцеляват 53%, следвани от 75% до 83% от по-късната. Шокиращите 91% от пациентите оцеляват в допълнителната серия от девет черепа от северните планини, датирани между 1000 и 1300 г.
Самите дупки стават по-прецизни и чисти.
"Те не са просто късметлии. … Хирурзите, които извършват това, са много квалифицирани", отбелязва Кори Рагсдейл, биоархеолог от Южен Илинойс университет в Едуарсвил, който не е участвал в проучването.
Впечатляващо е, че инките са били дори по-добри от техните колеги векове по-късно. Според медицинската документация от времето на Гражданската война, когато практиката все още е широко разпространена, около 46% до 56% от пациентите с черепна операция не преживяват процедурата, докато при инките тази цифра е само 17% до 25%.
Ето как Кушнер коментира този парадокс: "По време на война лекарите рядко са стерилизирали инструменти. Ако отворят череп, то със сигурност са вкарвали пръстите си, изследвайки раната и костите. Не знаем как древните перуанци са предотвратявали инфекциите, но са се справяли добре с тях. Ние също така не знаем какво са използвали като анестезия, но можем да приемем, че това са листа от кока. А може би нещо друго. Липсват писмени доказателства, така че не можем да кажем със сигурност. Но те са познавали детайлно анатомията на главата и целенасочено са избягвали области с обилно кръвотечение. Те дори са знаели, че операциите с малки дупки са по-ефективни, отколкото с големи. Учили са се с времето".