Ето какво написа Калин Терзийски за алкохола, "мръсните пияници", "здравите хора" и връзката между всички тях, цитиран от в. "България днес".
Докато болните от зависимости хора, не само алкохолна, но и всякакви видове зависимости, а те са твърде много - към храна, психоактивни лекарства, хазарт, работа, дори обичайни лекарства - нарича се "пиломания", та докато те биват смятани за виновни, за недостойни, за слабаци, предали семействата си - няма никакъв шанс да им се помогне! Та как ще помогнеш на човек, когото обвиняваш, тоест мразиш? Освен това моето писане по въпроса помогна и за друго - да се осъзнае именно тоя факт колко много омраза има натрупана в обществото към тия болни хора, които "здравите" наричат "мръсни пияници". Нима те са преживели ада, който преживява един болен заради пиенето човек, за да говорят? Те говорят от трибуната на антихуманното, преднамерено, неразбиращо отчуждение, тяхната реторика и грозно грачене прилича на реториката на нацистите и на фашистите в Италия. Същите с лека ръка наричаха различните, хората с проблеми и според тях създаващи проблеми, наричаха ги "човешка измет", подчовек.
И нашите "нормални и здрави хора" правят същото. Намират някой слаб, някой несправящ се, някой страдащ и беззащитен към нападките им. И даже някой починал от болестта си. От алкохолизма си. Или както те се изразяват, от порока си. В края на краищата ми става ясно едно - тълпата и сега, и винаги е имала нужда да разпъва някого на кръст, да ръмжи и да хапе, да убива. А "тълпата" е един извънредно грозен, гнусен човешки феномен. Футболни запалянковци, зрители на екзекуции, готови за линч анонимни свине, безлични фашистки паради, мутри, анонимни хейтъри, сган, горяща книги и светци по площади - познато ви е, нали?
Примерно едно от нещата, което пречи ужасно много, е силният морален натиск. Безпощадното говорене за това, че ти съсипваш себе си и нас по тоя начин. Което хората около болния човек (не използвам думата "алкохолик", защото тя е заклеймяваща) непрекъснато повтарят. И това създава у болния непосилно чувство за вина. Което чувство и стоманен човек не може да понесе. Камо ли болен. И това неминуемо води към успокояващата отрова на алкохола. Повечето зависими всъщност дълбоко в себе си искат да умрат, за да се приключи с това ужасно чувство за вина, което цялото общество ИСКА да види у тях. Което, както се казва сега: обществото им вменява.
Моля, проверете колко улици, училища и други обществени институции и места са наречени на Димчо Дебелянов или на Пеньо Пенев. И веднага им сменете имената. Защото те са били хора с проблеми. С алкохола. Нарочно не казвам имената на Ърнест Хемингуей, Джек Лондон, Уистън Хю Одън, Труман Капоти, Тенеси Уилямс, Сергей Есенин, Дилън Томас, Шарл Бодлер, Омар Хаям, Владимир Висоцки, Тулуз Лотрек, Амедео Модилиани, Джаксън Полак - все огромни, велики хора и алкохолици, защото простаците обикновено когато чуят световни имена, не реагират. Те просто не ги знаят.