Учените отбелязват, че съвременните хора живеят много по-дълго благодарение на постиженията на медицината и науката, както и значителните промени в начина на живот. Максималната естествена продължителност на човешкия живот е 38 години. С това съобщение шокираха учените от Държавната асоциация за научни и приложни изследвания на Австралия. Те публикуват своите изследвания в списанието Scientific Reports.
"Нашият метод се основава на ДНК анализ. Ако последователността на генома на биологичен вид вече е известна, тогава можем да определим продължителността на живота му. До днес беше доста трудно да се открие тази стойност за дивите животни, особено столетниците. Например за морски бозайници и риби “, казва д-р Бенджамин Мен от Научната агенция CSIRO.
За експеримента учените използват генома от 262 гръбначни бозайници и наблюдават промените в 42 гена. Вътрешен биохимичен процес, наречен метилиране, е способен точно да включва и изключва определени гени. В този случай учените се интересуват от тези, които са отговорни за продължителността на живота. Неандерталците и денизованците са живели малко по-малко от компютърния модел, предвиден за Homo sapiens sapiens, а именно 37,8 години.
Учените отбелязват, че съвременните хора живеят много по-дълго благодарение на постиженията на медицината и науката, както и значителните промени в начина на живот. Получените данни позволили да се определи продължителността на живота на вълнест мамут и горски слон (60 години за двата вида) въз основа на сходна информация за африканския слон (65 години). А приблизителната възраст на изчезналата гигантска костенурка от остров Пинта е била 120 години. За съжаление, най-известният представител на този вид на име Самотния Джордж не доживя до тази възраст. Той умря на островите Галапагос, като е живял не по-малко от век. Не остави потомство. Друго интересно откритие беше симулираната възраст на гренландския кит. Оказа се с 60 години повече от очакваното - цели 268 години.
Учените смятат, че някои от тези животни са родени много преди кралица Виктория да се възкачи на трона, около времето, когато капитан Кук пристигнал в Австралия. Това би могло да обясни интересната находка, направена от ескимосите през 2007 г. Тогава те извадиха фрагмент от стар харпун от гренландски, вероятно направен през 19 век. Биолозите съобщават, че базата данни за геномите е взета от NCBI Genomes с отворен код и AnAge. Според изследователите разбирането на природния живот е важно за опазването, биобезопасността и управлението на дивата природа. Той също така осигурява по-точно изчисляване на продължителността на живота от по-старите методи, които се основават на наблюдение на животни в естествени местообитания.